Кой ли не си мечтае за кмет като мед?! Сигурно всеки наивник, дето му е писано цял живот само да се облизва.

Търтеите обаче не мечтаят, а действат по роднинска линия, щом в общинския кошер има такъв кмет. Мед им капе на сърцето и си облизват не само пръстите.

На това му викали шуробаджанащина. А всеки кмет като мед наистина с основание твърди, че работи на ползу роду, имайки предвид собствения си род до девето коляно, а всички други са в графата "девета дупка на кавала". Е, разбира се, към ползу роду спадат и приятели бизнесмени, и съученици, и състуденти...

Но според общественото мнение тази работа не е читава. И ето как една партия почва да се пука по шевовете, а вече и по шефовете.

Май почва да потъва корабът "Цветаник", но пък оркестърът продължава да свири "Батальонът се стрУява".

Но на тези, дето се мислят за най-умни, направо ще им се пръснат тиквите как да излязат от създалото се (не без тяхно участие!) положение.

Че положението хич не е цветущо, това го констатира и самият партиен лидер.

- Добре - казва най-отговорно, - ще сваля доверието от компрометирания. Ама вече ми писна да свалям доверие от тоя или оня. Че аз на младини целогодишно толкоз мадами не съм свалял, колкото сега доверие ежедневно!

И изпада в дълбок размисъл, достоен да бъде показан директно по телевизиите. А едно такова проникновено риалити ще отнесе и VIP BROTHER, и "Фермата", и "X Factor", че и "България търси талант (в политиката!)" като куцо гръцко пиле скапан турски домат под смесените звуци на сиртаки и кючек.

"Добре де - мисли се лидерски, - ама откъде да намеря такъв за кмет, дето няма нито роднини, нито приятели, нито съученици, нито състуденти? А само така ще мога да им запуша устите на ония. Но те пък сигурно ще искат и суджук да не е ял..."

И точно тогава се обажда един от съветниците му:

- Има такъв човек! Няма роднини, няма приятели, познати даже няма.

- А съученици и състуденти? - пита лидерът. - Щото ако не е следвал и не е ходил на училище, за чий ми е? То верно, че човек и да не е следвал, може да има диплома. Малко ли калинки ме полазиха...

- Следвал е, ама няма състуденти. - усмихва се съветникът. - Ходил е на училище, ама няма съученици. Даже и суджук е ял, ама и представа си няма какво е суджук.

- Че какво има тогава?

- Алцхаймер!

- Хм - почесва се (да не казваме по какво!) и още по-дълбоко се замисля (знаете кой!), - май ще трябва да си ревизирам мнението за лошия материал...