60% от учениците се чувстват несигурни в училище. Това съобщи Красимира Чобанова, началник сектор "Детска престъпност" в МВР, на конференция за насилието в училище. Данните са от последното изследване на Института за криминалистика и криминология към вътрешното министерство, които се потвърждават от други две проучвания - на Световната здравна организация, поставяща България сред първите 10 от общо 43 държави с най-висок процент училищен тормоз, както и на УНИЦЕФ и Държавната агенция за закрила на детето, според което вербалното насилие и физическата саморазправа в клас са сред най-големите проблеми на учениците.

Подобни данни бяха изнесени и от просветното министерство. Броят на регистрираните случаи на агресия в училище са се увеличили двойно за две години - ако през 2013/14 те са били 3268, то през 2015/16 г. нарастват до 7017. За 2016 г. са регистрирани 2370 случая на физически, 2700 - на вербален и 1493 - на кибер тормоз. Според зам.- просветния министър Деница Сачева сред мерките за намаляване на училищното насилие е увеличаването на броя на психолозите в учебните заведения, което МОН планира да обезпечи финансово от 1 януари 2018 г.

В момента 4362-те школа у нас разполагат с 964 психолози, т.е. на подобни специалисти могат да разчитат едва 22% от училищата. Най-остър бил проблемът в Ловеч, където имало едва 5-има психолози, Силистра - само 6-има, както и в Кюстендил, Перник, Видин и Враца, в които има само по 7 такива специалисти. "В момента се правят разчети, целта е да насочим повече специалисти - педагогически съветници или психолози, в тези области, в които има най-големи дефицити", коментира Сачева. По думите й желанието на МОН е да осигури финансиране за още около 500 психолози, тъй като е твърде оптимистично броят им да скочи двойно. Превантивно за намаляване на агресивните прояви в клас от МОН планират да пуснат и няколко регионални мобилни екипи от психолози, които да помагат на нуждаещите се училищата.

Евелина Лафчийска от Асоциация "Родители" призова институциите да работят за промяна на учебната среда, за да може в нея да се използват нови методи на преподаване. Дефицити според нея има още при работата с родителите, някои от които дори не идват на родителски срещи, както и при времето, отпуснато за часа на класа. "Класният ръководител трябва да изгради класа като група, да помогне на децата да се опознаят и да имат доверие един в друг, но тези умения няма как да се преподадат за един час седмично", коментира тя.

ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Според психолога Христо Монов излишната информация в учебниците, често несъобразена с възрастта на учениците, до голяма степен е причина за агресивните им прояви. "Защо им е на първолаците да учат числата до 100, те може и да ги разберат, макар и трудно, но това ще ги отврати", заяви той.

Според Анет Маринова, психолог в 23-то училище в столицата трябва да се работи още за изясняване на мястото и функциите на училищния психолог, както и да се наблегне на психическото здраве на учениците, всеки втори от които е с тенденция за поява на някакъв вид психични проблеми.