В средата на програмния период част от европейските фондове за България не успяват да достигнат дори 10 процентно разплащане. Нещо повече - някои от тях, като "Добро управление" и "Околна среда", дори не могат да минат прага от 5% реално разплатени средства. Най-зле обаче е "Морско дело и рибарство", по която в предишния програмен период България вече изгуби пари. Платените пари по нея към момента са 0.23% от общия й бюджет от над 222 млн. лева.

Все пак въпреки тази не особено оптимистична картина България изпреварва Румъния по бърз темп на усвояване. Данните на Европейската комисия (ЕК), оповестени наскоро, отчитат, че страната ни е договорила 40% от средствата за програмния период и е изплатила около 7.5% от тях. Справка в Информационната система за управление на средствата от ЕС (ИСУН) разкрива дори още по-положителна картина - договорените са над 44%, а реално платени са вече повече от 13% от европарите. Това означава, че в икономиката на страната под една или друга форма са влезли 2.3 млрд. лв. от 17.8 млрд. лв., колкото е общият бюджет на еврофинансирането за България до 2020 г. Но въпреки това има какво да се желае, ако България не иска да наваксва в последния възможен момент и да направи риска от загуба на средства още по-реален.

На този фон Румъния, която традиционно ни води в различни икономически класации, е успяла да договори 13.5% и да изплати едва 1.1% от европарите, които й се полагат до 2020 г., отчита ЕК. Друга наша съседка също диша праха на България. Гърция е договорила 38.7% от полагащите й се европейски средства (общо 24.7 млрд. евро). Изплатени са само 8.3%. Най-силната икономика в Европа - германската, явно също не бърза. Берлин разполага с общо 44.7 млрд. евро по европейските програми до 2020 г., но е договорил 42% и е получил около 8% от тях.

Въпреки че на фона на Гърция и Румъния България се представя по-добре с европарите, всъщност част от програмите куцат и има реален шанс да се стигне до загуба на средства. Един от най-сериозните рискове е пред програма "Околна среда", за която ресорният министър Нено Димов вече допусна възможна загуба. Загуби се очертават и по "Наука и образование", по която са платени само 7% от общия й бюджет от 1.3 млрд.лв., а според експерти няма да се разминем и без загуби по Програмата за развитие на селските райони, която не е включена в общата информационна система. И до ден днешен не е съвсем ясно какво точно се случва по нея, макар че не един и двама министри се заричаха тя да стане публична. Общият й бюджет е 2.9 млрд. лв., но колко от тях са разплатени, по кои мерки и до кои фирми са стигнали, не става съвсем ясно.



ЗА ПРИМЕР

Наред със слабото усвояване на част от програмите България успява бързо да договори и изплати известни суми по друга част от тях. Сред отличниците с най-много разплатени пари са програма "Храни" (30.7%), Фонд "Вътрешна сигурност" (24.82%) "Иновации и конкурентоспособност" (19.83%) и "Човешки ресурси" (19.42%), показва ИСУН. С 93.47% усвояемост се отчита и "Инициатива за малки и средни предприятия". Всъщност това е наследникът на инициативата Джереми и подобно на нея и тук става въпрос за кредити, без да е ясно колко фирми са се възползвали от тях. Затова и данните на ИСУН се изкривяват леко в положителна посока.