Функционирането на почти целия здравен сектор е заплашено, тъй като Върховният административен съд отмени наредба на здравното министерство, която указва за кое точно лечение плаща здравната каса. Решението е на първа инстанция и ако се потвърди при евентуално обжалване от втората и междувременно не се вземат спешни мерки, НЗОК може да спре да работи, защото няма законово основание да плаща на лекари и болници.

ВАС е обявил за нищожна Наредба № 2 от 25.03.2016 г. на здравното министерство за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съобщиха от Центъра за защита правата на пациентите, който заедно с Националното сдружение на частните болници обжалва нормативния акт пред съда. Решението на ВАС гласи, че министърът на здравеопазването - по това време Петър Москов, не е имал законово основание да издаде наредбата. В нея са описани всички прегледи, изследвания и клинични пътеки, т.е. целият пакет лечение, за който здравната каса е длъжна да плаща. Въз основа на наредбата са приети рамковите договори за миналата и тази година, в които освен всичко друго са определени и цените на дейностите от пакета, които касата плаща. Жалбоподателите са атакували и рамковия договор за 2016 г., а целта им е отказите на НЗОК да заплати надлимитната дейност за 2016 г. да станат незаконосъобразни, тъй като лимитите и условието да не се плаща над тях са регламентирани в рамковия договор.

Причината съдът да отмени наредбата за основния пакет е липсата на текст в Закона за здравното осигуряване, който я регламентира. Кашата започна при кабинета "Борисов 2", когато основният пакет, плащан от касата, беше разделен на основен и допълнителен с промяна в закона по инициатива на министър Петър Москов. Идеята му беше НЗОК да отделя повече пари за приоритетни, социалнозначими болести, а за останалите да се намали финансирането, да се въведат листи на чакащи и да се стимулира допълнителното осигуряване. Промяната беше атакувана от опозицията в Конституционния съд, който през март миналата година я обяви за противоконституционна. Решението обаче не беше по същество, т.е. че здравноосигурените не бива да се разделят на приоритетни и неприоритетни, а че законът не е дал достатъчно защита на уязвимите групи от населението - в него не е записано, че в основния пакет влиза задължително лечението на деца, родилки, спешни случаи, тежко болни и т.н. За да има как да работи здравната каса обаче, МЗ прие атакуваната сега наредба за основен пакет, иначе НЗОК нямаше за какво да плаща на лекари и болници. Междувременно в парламента отново беше внесен текст за разделяне на пакета, но с исканите от КС промени - че уязвимите групи са задължително в основния пакет. Той беше приет на първо четене, след което правителството подаде оставка, а мнозинството в Народното събрание отказа да се занимава с текст, предложен от вече бивш министър. Законът беше зарязан и в момента продължава да няма текст, който да казва, че НЗОК плаща лечение по пакет, определен с наредба на МЗ.

От НЗОК обявиха, че ще обжалват решението на съда. До редакционното приключване на броя коментар от МЗ нямаше, но вероятно и министерството ще обжалва, най-вече за да спечели време. Според юристи единственото решение е в парламента да се приеме текст в закона, с който да се регламентира наредбата, а след това да се одобри и нова наредба.

Ако горната инстанция потвърди решението на тричленния състав, а след това съдът отхвърли и рамковия договор за 2016 г., болниците би трябвало да могат да изискат от здравната каса изплащане на надлимитните дейности, тъй като и лимитите ще са част от несъществуващ нормативен акт. За 2016 г. надлимитната, т.е. отчетена над спуснатите от касата бюджети дейност на болниците от сдружението на частните болници, беше за около 24 млн. лв.



ПОЗИТИВИ

От лекарския съюз видяха възможност в създалата се ситуация. "Трябва много бързичко да се организираме с МЗ и да седнем и да работим по Наредба 2. Сега е моментът да прегледаме клиничните пътеки, да видим кои са задължителните изследвания и дейности, които трябва да се извършват, за да се отчитат тези пътеки, трябва да говорим за продължителността на тези пътеки - дали е удачно да бъде закована на определен брой дни, защо да не оставим това на самия лекар, който да определи какво е състоянието на пациента, да прецени дали трябва по-дълго да бъде лекуван", коментира зам.-председателят на БЛС Галинка Павлова. Тя все пак изрази притеснение, че сроковете за изработване на нова наредба биха били твърде кратки.