Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно отмени постановлението на Министерския съвет, с което е утвърдена националната здравна карта, съобщиха от центъра за защита на правата в здравеопазването, откъдето са атакували нормативния акт. Картата определяше потребностите от медицинска помощ във всяка област, а на местата, където са разкрити повече легла, МЗ можеше да откаже да разреши разкриването на нови отделения или болници.
Постановлението, с което е утвърдена картата, е обявено за нищожно, защото картата не е публикувана в "Държавен вестник", което според съда е било задължително за подобен нормативен акт. В здравната карта пишеше, че излишните легла за активно лечение в болниците са 2429 от общо 38 284 налични. Излишъкът е основно от терапевтични и хирургични легла и е в Пазарджик, Пловдив и София. Според картата има недостиг на педиатрични легла, а също и на такива за дългосрочни и палиативни грижи и продължително лечение. На тази база здравната каса можеше да отказва и договори на местата с пренасищане на легла, но не го е правила и продължи да финансира всички лечебни заведения.
Освен това обаче през 2016 г. комисията по здравната карта е издала 13 отрицателни становища относно налична потребност от легла за болнично лечение и медицински дейности, т.е. обявила е пред инвеститорите, че ако разкрият нови дейности, те няма да бъдат включени в картата и няма да могат да кандидатстват за финансиране от здравната каса. Затова са отказани нови легла за нефрология, вътрешни болести, кардиология, ортопедия в Панагюрище, по интензивно лечение, съдова хирургия, неврохирургия, нервни болести в Плевен и за онколечение в Благоевград. Не е ясно какво става с тези откази след решението на съда.
Очаква се здравното министерство да предложи, а МС да приеме нова здравна карта, която да бъде публикувана в "Държавен вестник", като вероятно тя ще е копие на отменената. Дотогава обаче е възможно при липсата на действаща карта МЗ да не може да отказва разрешителни за нови дейности.
