Въпреки милионите, пръснати за електронно управление в България, едва 20 от 265 общини в България могат да обменят електронно документи с други администрации. Още 80 са подали заявления, за да се съобразят с изискванията за е-управление. Това съобщи председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков на традиционната годишна среща на правителството с местните власти в курорта "Албена" вчера.

Констатация показва, че с темповете, с които местните управи се подготвят да въведат електронното управление, едва ли ще успеят да изпълнят новата повеля - до края на 2018 г. хартиеният обмен между административните структури да бъде преустановен и информацията да идва единствено по електронен път, без да се изисква от граждани и фирми да вадят всевъзможни удостоверения.

През юни правителството нареди всички администрации в държавата до 1 септември да приведат системите си за електронен обмен на документи в съответствие с единен технически протокол, утвърден от ДАЕУ. Наскоро стана ясно, че с електронизацията закъсняват не само общините, но и повечето централни администрации. По данни на ДАЕУ само няколко институции в България могат да си "говорят", т.е. да обменят информация с други ведомства изцяло по електронен път. Това са министерствата на финансите и на правосъдието, НАП, Комисията по хазарта, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Изпълнителната агенция "Одит на средствата от ЕС", НСИ и регистърът на особените залози. Бройката е пренебрежимо малка на фона на общо 624 администрации.

Росен Желязков призова вчера кметовете да приемат вътрешни правила за електронен документооборот, като ДАЕУ ще им помогне с примерни текстове. Той предупреди, че "всяка община трябва да анализира какви ресурси са необходими за дигитализирането на хартиените масиви от данни", и припомни, че занапред зорко ще се следи за какво се искат бюджетни средства - за предоставянето на електронни услуги за граждани и фирми или за канцеларски нужди. Преди време Желязков разкри, че дълги години разноските за електронно управление са били част от капиталовите или вътрешноадминистративните разходи и затова никой не знае колко средства са изразходвани до момента за въвеждане на е-услуги. Чиновниците масово са схващали електронното управление като повод да купуват още компютри и софтуер вместо като инвестиция в подобряване на общуването с граждани и фирми.

От догодина в държавния бюджет вече ще се записват в отделно перо разходите за придобиване и обновяване на информационните ресурси на администрацията. В бюджет 2018 г. ще бъдат планирани 95 млн. лв., като се очаква всяко министерство да изхарчи между 20 хил. и 1 млн. лв., областните администрации - между 10 и 20 хил. лв., а общинските - между 400 и 5000 лв. С приоритет ще бъдат одобрявани разходите за актуализиране на регистрите и осигуряването на тяхната свързаност.

Желязков призова общините да актуализират информацията си за предоставяните от тях услуги в Административния регистър и да опресняват редовно данните там. Това ще позволи до средата на 2018 г. да бъде актуализирана информацията в Единния портал за електронните административни услуги, така че той да се превърне в обща платформа за е-услуги. Според Желязков до 2022 г. гражданите в целия ЕС ще могат да взаимодействат изцяло дигитално с администрациите на своите държави и общините не трябва да се успокояват, че дотогава има много време.



КРИТИЧНО

"В някои администрации се извършват истински безобразия - не може гражданин, който иска да подаде сигнал, да трябва да плати такса от 20 лв. за това", възмути се вицепремиерът Томислав Дончев, който също се включи в срещата с местните власти. Той съобщи, че тази седмица ще бъдат обявени резултатите от проверката, назначена от правителството, за ненужните разрешителни и лицензионни режими, въведени от общините в България. "Целта е контролът да стане текущ процес и да се повтори след няколко месеца", поясни Дончев. Вицепремиерът се възмути и от чиновнически структури, които при 8-часов работен ден отделят едва половин час за "приемно време за граждани". "Не е редно да караме всички граждани, целият бизнес да се строява и да се равнява по това как му е удобно на даден служител", посочи Дончев.