Европейската агенция по околна среда съобщи, че почти половин милион европейци от 41 страни са починали преждевременно от заболявания, свързани с фините прахови частици във въздуха на континента през 2014 г. От тях 399 000 души са жертвите на мръсния въздух в страните от ЕС. България е сред страните с най-висок дял фатално засегнати от фините прахови частици, наред с Полша. Най-много преждевременни смъртни случаи са регистрирани в страните с най-многобройно население като Германия, Италия, Полша, Великобритания и Франция, в доклада се изтъква, че най-силно е вредното въздействие в Централна и Източна Европа, където концентрацията на опасни елементи е най-висока. Сред страните с най-мръсен въздух са посочени България, Косово, Македония, Сърбия, Полша и Унгария.

Именно подобни проучвания и т.нар. скандал "Дизелгейт" заради инсталирания от "Фолксваген" софтуер, който не отчиташе истинските нива на вредни газове, накараха т.г. Германия да се задейства и



да приеме нова стратегия за по-чист въздух



Това ще е най-вече за сметка на дизеловите автомобили, които са един от основните замърсители. През август се състоя Среща на върха между германски политици и ръководителите на компаниите - производители на автомобили. На форума присъстваха ръководителите на "Фолксваген", "Ауди", "Порше", BMW, "Даймлер", "Опел" и дори дъщерната фирма на американския гигант "Форд". С тях разговаряха премиерите на провинции, където има големи автомобилни заводи - Баден-Вюртемберг, Бавария, Хесен, Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. След срещата ръководителят на "Даймлер" Дитер Цече обяви, че компанията му ще намали емисиите от азотен оксид на 3 милиона коли Mercedes-Benz в Европа, от които 1 милион са само в Германия. Сдружението на автоиндустрията (VDA) предварително обеща да съкрати вредните емисии, като модернизира програмното осигуряване на 5.3 милиона дизелови автомобила. Новият софтуер за управление на двигателя трябва да направи по-ефективни филтриращите системи и да намали емисиите от азотен оксид с 25-30%. Но германският министър на околната среда Барбара Хендрикс коментира, че тези планове могат да са само първа крачка, защото е необходима по-цялостна техническа промяна на колите.

Малко преди това социологическата агенция Emnid публикува свое проучване, според което германците започват да губят доверие в автокомпаниите си. Според друго проучване 73% от германците искат политиците им да се държат по-твърдо спрямо автоиндустрията по проблема със замърсяването на въздуха, особено в градовете. През юли т.г. продажбите на дизелови коли са намалели в Германия с почти 13% на годишна база и делът им в най-големия автомобилен пазар в Европа е намалял на 40.5%. В момента почти всеки трети автомобил в Германия е дизелов и провинциалните правителства искат федералната власт в Берлин да отпусне финансови стимули, за да се разделят комерсиалните превозвачи със старите дизелови модели. Натискът расте и след решение на съда в Щутгарт, който позволи от рамките на града в определени дни да бъдат отстранени дизелови коли, които не покриват стандартите за вредни емисии. Подобна крачка може да предприемат и други градове.

Като цяло дизеловите автомобили хич не вървят в момента на пазара, твърдят в полската автокъща Global Imports от Гданск, се казва в репортаж на "Дойче веле".



Все повече бягаме от дизела,



казва търговец и добавя, че фирмата внася вече много рядко дизелови коли. "Ако въобще, то тогава предимно от Германия и лично шефът ги поръчва", добавя служителят. Търговците на автомобили втора употреба обаче не изключват едно очаквано събитие да промени нагласите. Става въпрос за обсъжданата в момента в Германия нова екологична премия за връщане на старите дизелови автомобили. "В бранша много се говори за това", казва автотърговец от Гданск. Никой засега не знае как новата премия у съседите ще повлияе на полския пазар за стари коли. "Засега всички изчакват", допълва той. По данни на полски журналисти, заети в бранша, собствениците ще започнат да получават въпросната премия чак след като по-голямата част от старите дизелови автомобили вече е предадена за скрап. "Фолксваген" и "Ауди" обещават да изплащат до 10 000 евро за подмяната на стара с нова кола - една невероятна сума за поляците.

BMW, "Мерцедес" и "Тойота" също се готвят да изплащат по 2000 евро за стара дизелова кола (на поне 7 години или повече) по екологичния стандарт ЕВРО 4, без обаче да унищожават върнатите коли. В тази връзка много полски издания пишат, че е много вероятно тези автомобили да попаднат първоначално на полския пазар. Миналата година BMW е заемала шестото място сред най-търсените коли от полските автотърговци. "Тойота" и "Мерцедес" са били съответно на девето и десето място в тази класация. От 2011 г. полският пазар за автомобили втора употреба расте постоянно. Само през последните три години е отчетен ръст от 25%, сочат данните на Полското сдружение на автомобилните фабриканти (PZPM). Новите регистрации се разпределят така - две трети са коли втора употреба и 1/3 нови коли.

Годишно в Полша биват регистрирани по 1.5 милиона лични автомобила, като над половината от тях (54%) са коли на възраст над 10 години, които съответно нанасят сериозни поражения на околната среда. Колкото до това, че



Полша е и транзитна страна за много стари автомобили,



отиващи още пo на изток - включително и в България, е факт, който не тревожи особено полските търговци на употребявани автомобили. "Основният въпрос е фактическата реализация на тази екологична премия в Германия. Ако старите дизелови автомобили не трябва да бъдат предавани за скрап, ще бъдем изправени пред сериозен проблем", казва председателят на PZPM Якуб Фарис. Той обаче не вярва, че Берлин ще прехвърли екологичния проблем с дизеловите автомобили на няколко километра източно от река Одер, по която преминава границата с Полша. Ясно е обаче, че дизеловите автомобили, произведени между 1992 и 2009 г.(ЕВРО 1 до ЕВРО 4), ще заминат за Източна Европа, ако не подлежат на задължително унищожаване. Там няма ограничения за тях и те ще могат да се движат напълно редовно. "Тези коли ще поевтинеят значително, което ще ги направи много търсени в Полша. "Стотина хиляди 7-годишни дизелови автомобила няма да бъдат някаква голяма драма. Но един милион стари дизелови модели ще бъдат истинска катастрофа", допълва Фарис. Той очаква този остарял автомобилен парк да подбие цените не само на автомобилите втора ръка, но и на новите коли.

Всъщност Източна Европа става все по-важна за производителите на автомобили. На фона на провеждащото се автомобилно изложение в германския град Франкфурт на Майн (IAA) европейските автомобилопроизводители разчитат на източната част на континента, където все повече хора са достатъчно богати, за да си позволят собствена кола. "Изтокът е този, който в действителност движи Европа", коментира браншовият експерт Лоран Петизон от AlixPartners. Само през първите три месеца на т.г. продажбите на автомобили там нараснаха с 14% на годишна основа до близо 700 000 превозни средства, сочат данни на фирмата за пазарни проучвания Jato. За същия период Полша отчете увеличение на продажбите с 15.5 % до 277 000 коли, което я прави седмия по големина автомобилен пазар в Европа. За цялата 2017 г. се очаква продажбите да достигнат нов рекорд от 1.3 милиона в региона, простиращ се от Естония на север до България на Черно море, което е растеж от 10 на сто на годишна основа. "Икономическият растеж в региона и липсата на насищане на пазара на моторни превозни средства са фактори, подпомагащи растежа на изток", отбелязва експертът Фердинанд Дуденхьофер от Центъра за автомобилни проучвания към Университета на Дуисбург-Есен. Особено в Румъния и България, които са членки на ЕС само от 10 години, има още много възможности за догонване, смята Петизон. Продажбите се увеличават заедно с нарастването на инвестициите на автомобилостроителите в заводи в региона, където огромни мултинационални компании преследват по-ниските разходи за труд, отколкото в Западна Европа. Чешката "Шкода", която е собственост на "Фолксваген", далеч не е единственият производител, приютен от Изтока, но остава най-големият играч на пазара с дял от 17% от общите продажби. Конкуренцията обаче идва от марката "Дачиа" на "Рено-Нисан", чието присъствие в региона е фактор в избора на някои купувачи. За разлика от Западна Европа източноевропейските пазари все още не са достигнали зрялост, така че там потребителите продължават да са "любопитни към всичко, излизащо на пазара", отбелязва Майкъл Коул, директор на Kia за Европа.

Регионът все пак не е изцяло извън синхрон със западните си съседи. След скандала с манипулирането на емисиите делът на продажбите на дизелови коли се сви до 37% спрямо 40% година по-рано (при 60% пазарен дял за бензиновите). За първи път от 2009 г.



продажбите на бензинови автомобили изпревариха



тези на дизелови машини на Стария континент, сочи статистика на асоциацията ACEA. За първите шест месеца на т.г. търсенето на бензинови коли се е повишило от 45.8% на 48.5% от общия пазар, а интересът към нафтовите возила е спаднал с почти четири пункта. По този начин за първи път в последните осем години клиентите избират по-често бензинови предложения, отколкото дизелови, като се очаква тенденцията да се запази и до края на годината. Най-вероятно, погледнато от по-далечен план, ситуацията ще остане непроменена и през следващите години, тъй като все повече производители обявяват намеренията си да се откажат от развитието на дизеловата технология за сметка на електрифицирани машини. Големият проблем обаче най-вероятно ще дойде, когато страни като Германия започнат да прилагат своята стратегия за ограничаване на автомобилите с дизелов двигател. Освен това други западноевропейски страни като Франция, Дания, Норвегия също заявиха, че ще забранят дизеловите коли, като редица големи градове вече въведоха подобни ограничения от 2025 г. Кметовете на Париж, Мексико Сити, Мадрид и Атина заявиха, че въвеждат забраната заради подобряване на качеството на въздуха. Пpoдaжбите нa нoви aвтoмoбили c дизeлoви или бeнзинoви двигaтeли щe бъдат зaбpaнeни във Beликoбpитaния oт 2040 г. в oпит cтpaнaтa дa нaмaли зaмъpcявaнeтo нa въздyxa. Дори Китай вече проучва кога да забрани производството и продажбата на автомобили, използващи традиционни горива. Шведският гигант "Волво" обяви, че ще произвежда само електрически и хибридни автомобили от 2019 г. и няма да проектира нови модели, задвижвани от изкопаеми горива. Всичко това неминуемо ще засегне цяла Европа и най-вече по-бедните страни на Изток, които според редица експерти могат да бъдат буквално "залети" от стари дизелови автомобили. Това на свой ред неминуемо ще доведе до още по-мръсни нива на въздуха в тези държави, които и без това са в челните места по смъртност и благодарение на изхвърляните вредни газове.



---------------------------

В България се карат най-старите коли в Европа



Българите карат най-старите коли в Европа, показват данни на Европейската асоциация на вносителите на автомобили за възрастта на автомобилите в ЕС през 2016 г., цитирани от агенциите. Средната възраст на автомобилите в ЕС като цяло е била 10,7 години, при над 20 години у нас, показват данните на асоциацията. Така само за 10 години рязко се е вдигнала "възрастта" на автомобилите в Европа, като през 2007 г. средната възраст на автомобилния парк на Стария континент е била около 8 години. Експерти коментират този факт със световната икономическа криза, която е накарала европейците да карат за все по-дълъг период автомобилите си. Средно на 1000 българи се падат около 510 регистрирани автомобила, показват данните на европейската асоциация, при среден показател за ЕС - 573 автомобила на 1000 жители. По актуални данни на МВР около 40 на сто от автомобилния парк у нас през миналата година е бил над 20 години, при общо регистрирани над 4 млн. автомобила в страната, което означава, че около 1,6 млн. леки коли над 20 години са се движили по пътищата у нас. Едва 17 на сто от колите у нас са били под 10 години. От началото на годината до края на август регистрираните нови автомобили у нас са се увеличили с 18,1% на годишна база до общо 19 556 автомобила. Регистрацията пък на екологични автомобили у нас е повече от символична: от КАТ отчитат регистрирани 2 474 хибрида (0,08 процента от автопарка) и едва 274 електромобила (0,009 процента от автопарка). Най-нови коли в ЕС карат белгийците - средно на 7 години, отчитат от асоциацията на автомобилните производители. В Дания, Великобритания и Германия възрастта на автомобилите е средно 8 години, във Франция - 9, Италия - 10, Испания - 11, Португалия и Финландия - по 12 години. Освен в България с регистриран над 20-годишен автопарк, най- стари автомобили като цяло са отчетени в Полша - 17 години, Латвия и Литва - 16 години, Румъния - 15 години, Унгария, Чехия и Гърция - по 14 години и др. Повече от половината коли в ЕС са с бензин - 56%. Около 40 на сто са автомобилите на дизел и едва около 4 процента - с алтернативни горива.

В ЕС през миналата година са били регистрирани над 260 млн. нови леки автомобила, както и около 40 млн. товарни, като по този показател общността е световен лидер пред САЩ, Китай и Япония.