Въпреки че академичната година започна за повечето университети, над 40% от местата за първокурсници в родните държавни и частни вузове все още стоят празни. Това показва справка на просветното министерство за реализирания план-прием към края на септември, предоставена на "Сега". Високият процент идва от незапълнените места при частните вузове - цели 62%, докато при държавните висши училища картината може да се доближи до миналогодишната - до момента там отпуснатият капацитет е запълнен 81.6%, докато м.г. бе 86%. От МОН посочват, че данните са само ориентировъчни, тъй като на много места предстои приемането на студенти за степен "магистър след бакалавър". Все пак и сега се забелязват най-силно затруднените университети, което говори и за слабия интерес към важни специалности за икономиката ни като инженерни науки, математика, педагогика на обучението и др.

Тази година местата за държавно субсидирани студенти намаляха с 8%, или с близо 4000. По държавна поръчка бяха отпуснати 45 679 места. За сметка на орязания държавен прием платеното обучение беше увеличено от 8784 на 12 хиляди първокурсници. За частните вузове местата тази година са 16 159 при 16 373 преди година.

По предварителни данни броят на приетите за 2017/18 г. студенти е 43 550 души общо в държавни и частни университети, което е 58.9% от план-приема, или 41% от местата все още не са запълнени. В държавните вузове засега са приети 37 275 първокурсници, което е 81.6% от утвърдения прием. При частните университети картината е доста тревожна - 6275 приети студенти, или едва 38.83% изпълнение на приема.

От справката става ясно, че 8 от 37-те държавни университета са "отличници", изпълнили на 100% приема си. Това са главно специализирани висши училища - Академията на МВР, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Военната академия "Г. Ст. Раковски", Националната спортна академия, Медицинският университет във Варна, както и Икономическият университет - Варна и Стопанската академия в Свищов. При последните два вуза доброто представяне отчасти се дължи на орязания прием на масовите специалности икономика и администрация и управление. Доста добре се справят към момента още Великотърновският университет (97% реализиран прием), медицинските университети в Плевен (96%), Пловдив (99%) и София (93%), НАТФИЗ (98%), Пловдивският у-т (93%), УниБИТ (93%), Софийският университет (89.9%) и др.

Три от държавните университети, подготвящи специализирани кадри, особено нужни за икономиката ни - като инженери, металурзи, архитекти и др., - засега не са успели да запълнят дори наполовина отпуснатите им бройки. Най-зле е положението в Техническия университет - Габрово. Въпреки че т.г. местата за студенти по държавна поръчка там бяха намалени с 67 (от 997 на 930), вузът към момента е успял да привлече едва 25 души - доста странно, имайки предвид, че миналата година той успя да изпълни план-приема си на 96%. Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) засега е приел само 255 души, или 35% от отпуснатия прием (общо 718), отново при орязани 151 утвърдени бройки спрямо м.г. Висшето училище по телекомуникации и пощи в столицата пък засега е с 49% изпълнен прием. Тук кабинетът е отпуснал 28 повече места от м.г., но вероятно и след 30 октомври университетът няма да може да стигне нивото от м.г. (близо 89%).

Студенти все още търси УАСГ - засега там са записани 547 първокурсници, което е едва 56% реализиран прием. Малко "по-добре" е положението във Висшето строително училище "Л. Каравелов", където засега приемът е оползотворен на близо 60%. Няма особен наплив и за Минно-геоложкия университет, в който засега са започнали да учат 395 души (62%) при възможност за 679 души. УНСС засега е със 77% изпълнен прием - а миналата година бе запълнил всички бройки.

От МОН все още не са събрали окончателни данни за приема по професионални направления. Просветният министър Красимир Вълчев обаче коментира, че засега е известно, че само 4 от 36-те направления, обявени от кабинета за приоритетни и съответно получаващи повече средства, са успели да запълнят отпуснатите им квоти на 100%. Това са теория и управление на образованието, военно дело, теория на изкуствата и ветеринарна медицина (изненада за експертите). Във всички останали 32 приоритетни направления, сред които математика, аграрни и инженерни науки, металургия, транспорт, електротехника и т.н., вероятно ще се обучават по-малко студенти, отколкото м.г. От МОН тепърва ще анализират резултатите, но вече обмислят провеждане на информационна кампания за популяризиране на важните специалности, за които няма кандидати.



ПОСОКИ

От приоритетните професионални направления в най-голяма степен т.г. е бил увеличен планираният прием спрямо 2015/16 г. при военно дело (36% увеличение), хранителни технологии (18% увеличение), информатика и компютърни науки (+18%), комуникационна и компютърна техника (+10%), математика (+ 9.97 %) и педагогика (+6%), показват данните на МОН. От неприоритетните направления пък най-силно са били засегнати администрация и управление - 49% намаление на план-приема спрямо учебната 2015/16 г., туризъм - 48% намаление спрямо същата година, както и социология и икономика, за които са били утвърдени съответно 47% и 44.8% по-малко места от 2015/16 г.



НА РЪБА

В 7 от 14-те частни университета засега празните места са над 60%. Сред тях са Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (8% реализиран прием), Европейският политехнически университет (запълнен на 16%), Бургаският свободен университет (28%), Международното висше бизнес училище (30.9%), Колежът по туризъм - Благоевград (36%), Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в София (40.7%) и Висшето училище по мениджмънт (37%). Най-добре от частните вузове стои Нов български университет - близо 74% реализиран пример. Американският университет в България към момента е с почти наполовина незапълнени места.