Виктор Николаев, НТВ: Строителният министър ни е на гости... Кого псува шофьорът, когато попадне в дупка - или си мълчи?

Николай Нанков, МРРБ: Обикновено Агенция "Пътна инфраструктура", разбира се. А и принципала - министъра на регионалното развитие.

ВН: А вие самият такава ситуация имате ли на пътя - с дупка, джанта, сервиз?

НН: Да, имал съм случаи, разбира се. Между Априлци и Троян.

ВН: Какво стана?

НН: А, изкривих джанта, спуках гума.

ВН: Наскоро ли това?

НН: Не, това беше преди четири години. Който път между другото е рехабилитиран и е в добро състояние в момента!

ВН: В едно изследване, честно казано, изненадах се, свикнали сме да ругаем нашите пътища, факт; но имаше едно изследване, според което Танзания, Замбия и Мали са с по­-добри пътища от тези в България. Класация на Световния икономически форум. Прочетохте ли го, какво мислите? Така ли е действително? Какъв е бил параметърът, който сравняват? Защото звучи по­-лошо от очакваното.

НН: Наистина звучи стресиращо. Факт е, че пътният сектор в България в последните 30 години е изключително недофинансиран. Тоест прекалено малък е ресурсът, не коментирам качеството на разходването. (...)

ВН: Ама Ботсвана повече ли има, това сравнение как си го обяснявате?

НН: Не, с Ботсвана ако трябва да се сравняваме специално, там нито можем да говорим за трафика, за потока, за по-­леки автомобили, за качеството на асфалтовите пътища. Ами там по­-голяма част от пътищата дори не са и с асфалтова покривка. Не са обективни и изходните данни, за да правим подобно сравнение.

ВН: Тоест тази класация на Световния икономически форум какво, не е сравнявала асфалт, опитвам си да си го обясня, защото ми стана неприятно, признавам си.

НН: Да, за всички нас е неприятно.

ВН: Ботсвана, Танзания, Замбия. Почудих се дали е вярно.

НН: Самата класация, ако трябва да анализираме самите данни, които са анализирани в нея, като изходни такива, те обхващат един по-­голям и по­-широк спектър от икономически, социално-­икономически, привързани към самата инфраструктура данни и показатели. Със сигурност асфалтовите пътища, републиканските, асфалтовите пътища в България са по-­добри от тези в посочените страни! Но спрямо условията, социално­-икономическите, индекс на човешко развитие, брутния вътрешен продукт - факт е, че съчетано в цялата комплексност на тези фактори там в класацията тези страни изпреварват България. И аз признах какви са причините в България, те не са от днес и от вчера. Ние трябва да търсим решение и го търсим именно по линия на тол таксите.

ВН: Окей, това е далечно сравнение. Едно обаче пряко сравнение, което ми направи впечатление, това е Калотина­ - Ниш. Тържествено сърбите обясниха, че пускат този участък и реално те от българската граница до Белград, че и нататък към Западна Европа те имат вече само магистрала. И погледнах една статия отпреди 7 години за българската част, 29 юли 2010-­а, какво казва "Бойко Борисов 1": Магистралата от София до Калотина трябва да бъде готова, преди Сърбия да стигне своя участък до границата! Това е наредил премиерът Борисов на среща с представители на пет министерства, пътна агенция, общини, през които минава пътят, разказаха участници в сбирката. Заглавието е: "България ще се състезава със Сърбия кой първи ще построи магистрала до Калотина". Това е при "Бойко Борисов 1". Какво казва "Бойко Борисов 3": Започват два търга за 250 милиона за пътя София - Калотина. Ама то нямало да е магистрала, а широк път, и няма да е сега, ами 2020 г.

НН: Така. Ако трябва да върнем времето назад, виждаме, че от 2010 до него ден, до ден днешен, не само 110 километра на Сърбия, ако трябва да сравняваме, тъй като магистралата сърбите изградиха с дължина 110 километра, в България се изградиха над 350 километра магистрали!

ВН: Общо като сравняваме.

НН: Общо като сравняваме!... Така че специално магистрално строителство в България в сравнение със Сърбия - над три пъти повече!