|
| *** |
***
Викаха му Бойлера, защото веднъж объркал крановете на топлата и студената вода. Когато го обляла ледената струя, той кипнал от яд и прострелял бойлера. Гейзерът от вряща вода отнесла половината кожа на лицето му заедно с цялата му човечност. Новата кожа зараснала накриво-наляво, но душата не. Затова Бойлера я изтъргувал с Рогатия за девет живота.
След тази случка Бойлера се превърна в най-бездушния човек в квартала, докато една вечер на излизане от сауната не чу слабо пропукване. Усети топлина, плъзгаща се встрани от веждата, после надолу по слепоочието. Отначало видя само японското знаме на бялата си яка, после червените петна станаха две, четири, осем... Последната мисъл на Бойлера бе нещо от подобно на "баамааму, некой ма застреля".
Тялото на Бойлера бе натъпкано в багажник и на следващия ден хвърлено от нос Калиакра. Мъжете в черно, които направиха движението "изтласкване", замръзнаха в ужас, когато в най-високата точка на траекторията си летящото тяло изведнъж отвори очи и извика "Яху-ууу". Те не знаеха, че вторият от деветте живота на Бойлера току-що бе започнал, но Бойлера се досещаше и това бе причината на неговата радост. Той предчувстваше как ще има шанс да си го върне тъпкано на конкуренцията, ще им го върне буквално от упор. Но това, което Бойлера все още не знаеше, бе, че летеше с вързани ръце и крака към морската паст. Новият живот на Бойлера продължи само минута (за толкова му стигна глътката въздух), но бе почти толкова съдържателен, колкото и първият. Накрая той умря за втори път, но от бавно и мъчително удавяне.
След няколко часа Лукавия изпълни поредната част от договора и Бойлера отново се съживи. Отвори очи, пълни с кървава омраза, и се опита отново да извика "Яху-ууу", но от устата му излезе само едно "Гугъл-гъл-гъл", а ятото мехурчета отлетя нагоре към повърхността. Третият живот на Бойлера бе много кратък, продължи само няколко десетки секунди, преди да се удави повторно.
Когато се прероди отново, Бойлера бе стиснал здраво устни, кътайки последните запаси от кислород. Казват, че в такива моменти човек вижда целия си живот като на кино. Бойлера никога не беше ходил на кино освен веднъж - когато трябваше да прати един борчлия на кино. Спомни си и за десетките други длъжници, чийто живот бе скъсил. Уж не помнеше лицата им, но те изникнаха от дълбините на съзнанието му. Не успя да се сдържи дълго, новият му живот изтичаше като че ли за броени секунди и Бойлера отново изпита ужаса от нахлуващата в дробовете му вода.
Съживи се отново и този път осъзна колко болка бе причинил на приятелите си, на роднините, на съседите. Въздухът, който Рогатия бе напомпал в дробовете му, не му стигна да се разкае. Болката го раздра отново, като на кръст, и Бойлера склопи очи за сетен път. Още три пъти Бойлера изпитваше хроническата смърт и всеки път тя бе все по-мъчителна.
Когато дойде в съзнание за последния си, девети живот, Бойлера остана със затворени очи. Всичко, което ставаше с него, си го бе заслужил. Само да можеше да върне времето назад. Усети една риба да смъква скалпа му почти без усилие, а друга да прокарва тунел между коремната и мозъчната му кухина. Сърцето на Бойлера не издържа. Инфарктът го покоси в мига, в който разбра, че мъките тепърва предстоят...
"Само сега за всеки авансово платен живот получавате от нас като безплатен бонус по още един." Това пишеше на последния ред на договора, точно над неговия подпис.
