|
| Близкото бъдеще на военните ни летци. |
По едно време някой ме потупа по рамото и май потънах няколко сантиметра в мраморния под. Обърнах се... Представете си Анджелина Джоли в ролята на Кинг Конг, но с униформата на портиера на някогашния бар "Астория", също и с кубинки 45-и номер, които на всяка крачка къртят парченца от мрамора и ще разберете обзелото ме вълнение.
- Добър ден, мадам! - казах и включих диктофона.
- Генерал-майор Укулеле М'Бембе-Недялкова! Легни! - изкрещя тя и в другия край на VIP-а граничен служител припадна.
Хвърлих се по очи и сърцето ми заблъска в студения под на залата.
- Педесе лицеви опори!
- Защо?!
- Говориш у строя, затуй! Айде, помпи!
- Но, мадам генерал-майор...
- Помпи, щот не съм закусвала!
Веднага се загърчих така, както и Азис не би могъл.
- Айде сега, питай - каза делово генерал-майорката.
- А-ъ... - задъхах се - Вие говорите много добре български. Къде го научихте?
- На место - отговори тя. - Навремето аз съм учила у вашио институт за чуждестранни студенти, после учих у средното сержантско училище у Горна Ореховица, после учих у школата у Симеоново, а най-много научих у селото на мъжо ми Трекляно, кога ходих да го крадем една нощ.
- Омъжена сте за българин? - простенах.
- А, земах един така, колко да не е без ич.
Петнайстата лицева опора и рухнах по корем.
- Мадам генерал-майор, милост!
Тя се опита да се замисли, после махна с ръка:
- Айде от мен да мине! Ама кат се наклюкаме, ще премериш тая зала с кибритена клечка, ясно!
- Тъй верно, мадам, мерси.
- Питай сега, че немам време.
Полегнах на хълбок, М'Бембе-Недялкова седна по турски край главата ми.
- Мадам генерал-майор, какво работи съпругът ви? - попитах.
- Мие чинии. Кога не мие чинии, готви. Кога не готви, помпи лицеви опори, щот мъжо е кат войнико, нема ли работа, мисли за бели.
- Разумно. Бихте ли споделили идеите си за армията?
- Бих, макар че не заслужаваш. На нашио остров армията е много убаво подредена... - тя свали едната си обувка и започна да свива един по един гъвкавите си като на цигулар пръсти на краката. - Първо, ние имаме пехота. Много пехота! Част от пехотата има три пушки, другата част е въоръжена с тояги. Тояги дал Господ, тояги и за износ имаме даже. Имаме и танкове. Доскоро имахме три танка, ама момчетата се напиха и двата ги продадоха за старо железо, та сега си имаме един, обаче ни е малко, щото екипажите три, блъскат се кой пръв да седне у танка и воинската дисциплина страда. Затуй мине, не мине време и аз хоп - на проверка, държим ги изкъсо, де.
- А имате ли авиация, мадам генерал-майор? - попитах.
Укулеле М'Бембе и т.н. тъжно си обу обувката:
- Виж, авиация немаме. Опитахме да имаме авиация, ама не стана, щото кога прелети самолето, населението се плаши, мисли го за змей, хвърля камъни по него и накрая го свали с прашки. Защо ти е авиация кога хората я трепят с камъни и с бирени бутилки, нали, губи се смисъло! По аналогична причина немаме и подводници, щото къде нас основнио поминък е рибарлъкът и всеки гледа да улови и изяде нещо по-едро, ама айде стига толкова, че много са заприказвахме, а некой требе тури ред и у вашата армия!
Тя стана, хвана ме за яката и за дъното на панталоните и ме изправи на крака. После ми даде кибритена клечка:
- На, да мериш както що е според заповедта!
Генерал-майор М'Бембе-Недялкова шумно напусна VIP-а, а пък аз запълзях из залата и я премерих, защото заповедта си е заповед, а и на няколко пъти я мернах да ме наблюдава с бинокъл през стъклената врата.
