Първо да уточним терминологията, защото тя е, която прави нещата някак хабилитирани или поне със следи от магистратура.

В българската онлайн справочна среда някак свенливо сведения за "дебил" липсват, та ще ползваме чуждестранни източници, според които "дебил" идва от латинското "debilis" - "слаб, немощен" и е най-леката степен на умствена изостаналост. Ето го първото несъответствие - гледайки ставащото у нас, можем ли да говорим за най-лека умствена изостаналост?

После, според чуждестранните източници, терминът "дебил" е остарял и не се препоръчва да бъде използван, защото е излязъл от строго медицинските рамки и е натоварен с негативен социален оттенък. Разбира се, в България не галим с перце никого, но след като сме освидетелствани още преди 10 години като европейци, нека да се държим подобаващо.

Тук му е мястото да приведем пример с добра практика - организмът на пишещия тези редове малко след приемането ни в ЕС реагира адекватно и отдели други редове - роман, озаглавен "Блогът на местния идиот", в който възпя най-хубавата, а според новопоявили се данни, цитирани от водещ български учен, и преобладаваща част от българите. Разбира се, има и такива нашенци, които се обиждат на идиот. Специално за тях да припомним началото на въпросния роман - "Ако хора, места и събития от действителността имат прилика с хора, места и събития от този блог, това не се дължи на този блог, а на действителността. Евентуални претенции за вреди, загуби или обиди отнасяйте към действителността, не към автора на блога."

Но да оставим пишещия тези редове, да обърнем търсещи очи към световната класика. Там откриваме "Идиот" на Достоевски, доказан шедьовър, една от корковите тапи, които ни помагат да не избълбукаме съвсем в житейския океан. Да вярваш, че нравствените качества на "положителния прекрасен човек" ще спасят света - не идиот, ами... Обаче пък сигурно затова е гений, а неговият княз Мишкин - някак си свят.

Отгоре на всичко "Идиот" е писан в Швейцария и Италия, сиреч европейска направа е, ала ако народността на автора му ни смущава, можем да черпим от сърцето на Европа. "Специална комисия ме провъзгласи официално за идиот. Аз съм доказан идиот." Няма по-добро препоръчително писмо от подобен документ, а ако той ви изглежда неподходящ, ето какво пише Хашек за героя си: "Той не е запалил храма на богинята в Ефес, както беше направил глупакът Херострат, за да попадне името му във вестниците и школските читанки." Пишещият тези редове наивно смята, че това трябва да се цитира всеки път покрай ставащото в България, пък и по света, но кой, по дяволите, е пишещият тези редове, та да дава акъл на херостратовците, затова да дадем отново думата на Швейк: "Всичко върви като по мед и масло, много добре е организирано."

Но да се върнем по нашите земи, където, налага се да повторим, не галят с перце никого, включително и идиотите. Каква ти тук красота, какъв ти тук хуманизъм, оцеляващи зад диагнозата! Да си припомним как свършват нашенските трима глупаци във версията на Елин Пелин - "Тримата глупаци наскачали в дола и се изтрепали." Не е смешно, но, казват, е здраво, правилно, работещо.

За съжаление финалът на този текст не е хепи, нито оптимистичен - най-лошото в цялата работа е, че не сме достатъчно идиоти, да го разбира кой както иска...