Не крия, че харесвам романа "Възвишение". Нито че отношението ми към българското кино (видно и на тази страница през последните двайсет години) е по-скоро "строго, но справедливо", отколкото снизходително-ласкателно - "а бе, става като за български". Ето защо новината за екранизация по "Възвишение" посрещнах не просто със смесени чувства и здравословен скепсис, а направо със страх. Особено с оглед на това, което имаме като историческо кино - ...