:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,471,257
Активни 117
Страници 11,499
За един ден 1,302,066

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков
Гичо и Асенчо (Алекс Алексиев и Стоян Дойчев) търсят Дякона, за да му предадат писмо.
Не крия, че харесвам романа "Възвишение". Нито че отношението ми към българското кино (видно и на тази страница през последните двайсет години) е по-скоро "строго, но справедливо", отколкото снизходително-ласкателно - "а бе, става като за български". Ето защо новината за екранизация по "Възвишение" посрещнах не просто със смесени чувства и здравословен скепсис, а направо със страх. Особено с оглед на това, което имаме като историческо кино - остави ония две и кусур десетилетия, в които у нас не бе заснет нито един високобюджетен филм в епоха, за да стигнем накрая до печалните "Дякон Левски" и "Воевода"; ами и преди това упражненията в жанра бяха предимно пропагандно-идеологическо и по-рядко художествено-естетическо постижение.

И сега, каква изненада - "Възвишение" е много добър филм. Нещо повече, той е филм, който ще се превърне в събитие, защото рекламната му кампания е брутално агресивна (билбордове, масирано тв присъствие, брандирани бутилки прясно мляко!) - но това е то начинът да стигнеш до масовата публика, която гледа риалити шоута, не е чела и няма да прочете романа на Милен Русков; но и защото умело яхва вълната на така възжеланата от мнозина днес възрожденско-героична тематика, без нито за миг да се плъзне към фалша на ракиено-самодейния патриотизъм, благодаря ти, Господи.

Най-важното достойнство на филма "Възвишение" е, че той остава верен на духа на романа. Всеки, който плахо е пристъпвал към киното, където прожектират екранизация на любима нему книга, е изпитвал това усещане - че не е и няма как да бъде същото. Да, не е същото, но сценаристите (Русков, режисьорът Виктор Божинов и Нели Димитрова) някак са успели да облекат в картини невидимото. 400-те страници с диалектни монолози на пишман "револуционера" Гичо от Котел са се превърнали в гледаем киноразказ, в него дори има диалози, които не дразнят, а забавляват и замислят! Ако не знаете, диалозите са най-големият бич на българското кино. В българското кино няма диалози, които да не дрънчат на кухо. Затова и най-добрият български филм е практически ням ("Козият рог" на Методи Андонов).

Немалка заслуга имат и актьорите. Александър Алексиев (Гичо) и дебютантът кукловод Стоян Дойчев (Асенчо) са истински открития, които дават плътност и живец на литературните персонажи. Във филма арките на героите са опростени, което ги прави и по-разбираеми за незапознатия с книгата зрител. Екранният Гичо е повече идеалист и мечтател, отколкото в романа, за което допринася и невинното светлооко излъчване на Алексиев. Неговият Санчо Панса, водещ крантата Дядо Юван - Асенчо е мургав селски хитрец с неочаквана на моменти проницателност: може би най-добрият концентриран образ на българина, който сме виждали във филмово произведение.

Доста повече екранно време, отколкото страници в романа, са посветени на организатора на Арабаконашкия обир Димитър Общи и неговите четници. В ролята е Филип Аврамов, който влиза в един оперетен, почти карикатурен образ. Но подобен леко театрален патос не е чужд и на Общи от романа. Тъй като филмът е голяма и високобюджетна за българските мащаби продукция, в епизодите виждаме още цяла кохорта известни и неизвестни актьори, включително комерсиалните "мечки". Като цяло режисьорът Божинов успява да ги накара да се държат възпитано пред камерата и да не декламират витизчийската.

Що се отнася до езика - един от най-силните козове, но и от най-големите препъникамъни в четенето на романа - за нуждите на сценария са запазени отделни негови елементи. Колоритът е налице, без да се налага зрителят да ползва речник, и репликите се чуват ясно, избягвайки ефекта "Мера според мера". Желанието на продуцентите "Възвишение" да е масов и касов филм води и до някои грешки. В книгата Русков използва често глагола "ибах" в различни форми и филмът щедро експонира тази слабост към ненормативната лексика, понякога заслужено предизвиквайки веселие в залата, понякога недоумение. Спокойно можеше да се посъкрати и "кенефната" сцена.

Романът "Възвишение" се прочу с това, че балансира по тънкото въже между профанното и сакралното. Че сваля ореола от възрожденските бунтовници, за да ни ги покаже като обикновени хора с качества, недостатъци, морални дилеми, фъшкии и фатални грешки въпреки историческото им озарение и "возвисяване". Както казва самият Русков в книгата си - "туй чак малко на богохулство бий". Но подобно послание може да бъде много облекчаващо, а и обогатяващо за хора, преминали през прогимназиалния курс по история и литература. В този смисъл смятам, че филмът ще бъде полезен; възможно е също да предизвика недоволство у някои, които държат маниакално на трите синджира роби в миналото си и на техен точно определен, институционализиран прочит в изкуството. За тяхно облекчение ще кажа, че образът на Левски е непокътнат: единствената сцена с него е много интересно заснета, почти като божие явяване. "Възвишение" върви едновременно като трагедия и като фарс, за да ни напомни, че монетата на историята няма само една страна.

Тук му е мястото да споменем с добри думи оператора Антон Бакарски, дизайнерката на навущата и ямурлуците Мина Кайе, гръмотевичната музика на Петър Дундаков и цялостния звук на филма. Изобщо, "Възвишение" има кусури, също като героите си, но общото усещане е за съчетание от приповдигнатост, веселие и тъга. Непременно го гледайте. Не ся ибавам!
 Възвишени природни картини и естествени нужди - понякога "Възвишение" е крайно непочтителен.
 Филип Аврамов е Димитър Общи.
8
3934
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
10 Ноември 2017 06:26
Анита Георгиева, и , и аз харесвам романа. Най-после наистина български постмодерен роман, стъпващ на българската литературна традиция - от Раковски до мемоарната литература на 80-те години на ХIX в., играещ с цитати в цялата гама от най-грубоватия хумор до трагическите прозрения на героя във финала.
Любопитно ми е обаче как тази най-ценна за романа страна е предадена с езика на киното. Ако изобщо.
10 Ноември 2017 08:43
Романът "Възвишение" се прочу с това, че балансира по тънкото въже между профанното и сакралното. Че сваля ореола от възрожденските бунтовници, за да ни ги покаже като обикновени хора с качества, недостатъци, морални дилеми, фъшкии и фатални грешки въпреки историческото им озарение и "возвисяване".


Ами щом авторката смята така, значи не е чела Записки по българските въстания.
То всеки смята, че истината почва от него, ама карай.
10 Ноември 2017 09:38
Книгата я четох, невнимателно, като роман лятото.
Имаше едни битови описания - пояснения, мене ми ся видяха излишни, ама пък сетне го оправдах. Аз като помня старо време, гдето в къщата горе живеехме хората, долу две крави и магарето, то нали сегашни читатели им е неразбираемо..

Имаше и нещо в езика на героите, диалекта. Мене ме очуди там, па не помня кое.

Зимата ще седна и чета отново, и внимателно, после ще гледам филма. И с А. Георгиева отново ще се съглася, навярно!
10 Ноември 2017 11:33
Аз чета сега книгата и много ми харесва - зад комичното се чувства трагичното и неизбежния тъжен край. Благодаря на Милен Русков, радвам се, че и филмът е хубав и ще го гледам непременно.
10 Ноември 2017 13:22
Има нужда българското кино от хубав, а и комерсиално успешен филм. Източни пиеси беше шедьовър и даде много надежди. И след това нищо, освен комерсиално успешният, но лековат и дори просташки Мисия Лондон (няма лошо, трябва да се правят и пари от кино).

Дано Възвишение да даде нов тласък и откъм качество и откъм финанси.
10 Ноември 2017 15:42
Анита
Филмът още не съм го гледал, но се надам и той да е за
10 Ноември 2017 17:42
Открих Милен Русков с "Възвишение" и станах истински негов почитател след "Чамкория". Невероятен автор! С нетърпение очаквам да видя филма като се върна в България по Коледа.
31 Декември 2017 17:21
Добра актьорска игра, но филмът е бълвоч. Режисьорът се опитва да е скандален с антибългарските си тези във филма. Посредствено и пошло, не си заслужава да се гледа.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД