Авангарден прототип с франкофонското име "Сентием" (стотен) получи централна роля в спектаклите по отбелязването на вековния юбилей на "Буик", чийто апогей ще е през юли. Той вече бе показан с това си име пред публика, но нищо чудно да бъде прекръстен за официалните церемонии, ако дотогава отношенията между Париж и Вашингтон не се оправят. Във вихъра на иракската криза антифренските страсти в САЩ обхванаха магазини и ресторанти, стигнаха чак до лингвистиката. Ако се запазят, може и да объркат програмата на "Буик". Марката сякаш винаги е страдала от нездраво, от сегашна гледна точка, франкофилство. В гамата й са утвърдени цяла редица подозрително звучащи модели като "Рандеву", "Льо Сабр", "Рение", "Регал", в миналото е имало и "Ривиера". Щом най-запалените патриоти сред янките решиха да бойкотират френските вина и сирена, нищо чудно да започнат да се дразнят и от франкофонски имена на стоки, дори и когато са направени от щатска фирма. А точно пък



автомобилната история на САЩ

е отчайващо "frenchified"*



Най-авторитетната марка ("Кадилак") носи името на офицера Антоан дьо ла Мот дьо Кадияк, а най-масовата - на пилота Луи Шевролет. Върху провлак между две от великите езера Кадияк основал селището Детроа, което по-късно се разраснало до огромния "мотор-сити" Детройт.

Всъщност исторически САЩ и Франция са свързани много повече, отколкото днес може да изглежда. Преди повече от два века философи и лидери на двете нации се увличали от общи идеи за равенство, свобода, републиканство. Отначало янките въобще не ставали за войници и ползвали помощта на французи, за да се бият срещу имперска Англия. Когато щатски бойци за пръв път стъпили в Европа през 1918 година, те смятали, че просто връщат историческия си дълг и викали "Лафайет, ние сме тук". Никой не е предвиждал, че по-късно американските униформи ще се мотаят по цял свят, а щатският патриотизъм ще избива и в бойкот на френски вина. То всъщност и французите не са си помисляли, че ще виждат национално нещастие в американските закусвални и сандвичи.

А прототипът



"Буик Сентием" си е готвен

с идеологически подтекст,



както се и полага на юбилеен продукт. Дизайнерския му екип се състои от негър, англосаксонец и китайка, подбрани из бюрата на "Дженерал Мотърс". Иначе професията е доминирана от бели, а шеф на дизайна в GM е французойката Ан Асенсио. Според "Детройт нюз" така подбраният екип символизирал основополагащия мит за Америка като"врящо гърне" на нации и култури. Конкретната машина е направена в цеховете на италианската фирма "Бертоне". В това пък няма никакъв символ - просто апенинските "кароциери" са специалисти в подобни уникални продукти и да се работи с тях е по-бързо и по-изгодно.

Разнородният творчески екип е родил общо взето цялостна машина, носеща типично щатски стил и размери. Концепцията е на т.нар. "кросоувър" - смесен тип автомобил между традиционни формули. "Сентием" е кръстоска на комби, лимузина и "спорт ютилити" (развлекателен всъдеход). Външният му вид съчетава агресивност и стремителност. Профилът е висок, но обтекаем, машината е едновременно



впечатляващо-масивна и спортно-енергична.



Интериорът е организиран по оригинален начин - в него има три реда по две седалки. Въпреки големите си размери "Сентием" има и динамични претенции. Той се задвижва от 3,6-литров битурбо двигател, който развива мощност 400 к.с. Скоростната кутия е автоматична, а задвижването е 4х4.

Тези дни бе обявено юбилейно издание и на пазарния модел "Рандеву". Той също се обявява за кросоувър, макар всъщност да е луксозен джип от типа на БМВ Х5. До кулминацията на тържествата през юли серията от юбилейни продукти сигурно ще се обогати. Парадоксално това може да засили и франкофонския елемент.

"Буик" е съществена марка за щатската автомобилна история. Най-славните й самостоятелни години са били много отдавна, но именно около нея се изгражда империята "Дженерал Мотърс", която е гръбнак и на автомобилния бизнес и на икономиката въобще. А в далечното й начало се преплитат различни американски приказки. Името идва от



талантливия конструктор Дейвид Дънбар Буик,



който бил водопроводчик, но успял да направи и нелош автомобил с новаторско разположение на клапаните в двигателя. Той обаче въобще не разбирал от бизнес и фирмата му скоро попаднала в ръцете на Уилям Дюран, който вече натрупал богатство от каруци и бил способен да продаде всичко на всекиго. Той се заел с бизнеса, по-късно създал GM около "Буик", после го загубил, създал "Шевролет" и пак си върнал GM, после пак го загубил. През 1908 година "Буик" са били най-произвежданите автомобили в САЩ (около 8000 бройки). Същата година "Форд Мотърс" започнал производството на "Модел Т", който скоро тръгнал в огромен тираж и променил радикално целия бизнес. "Буик" все пак запазил популярността си и се утвърдил като достойна марка в семейството на най-голямата автомобилна корпорация. Празненствата през юли са важни за "Дженерал мотърс" и като своеобразен рекламно-пропаганден контрапункт на големите чествания на 100-годишнината на "Форд Мотърс", чиято кулминация ще бъде през юни. Двата концерна спорят за присъствие във всички сегменти и области - в миналото също.

----------

* пофранцузена