Доналд Тръмп кажи-речи еднолично възпали отново т.нар. Източен въпрос, който във възрожденската ни литература се среща също като Възточен и Восточен въпрос. Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел, с което ядоса мюсюлманския свят, а останалите настръхнаха.
Тъй като Ерусалим е свещена територия и за трите основни авраамистични религии, а палестинците от много години се борят с Израел, за да извоюват своя държава на Светите земи, реакциите след изявлението на Тръмп са в предвидимия регистър - групировката "Хамас" обяви, че с това Тръмп е "отворил портите на Ада", Ердоган заяви, че така Близкият изток се превръща в "огнен пръстен", повечето европейски държави и Русия казаха, че това, което прави Тръмп, не е разумно.
Българското външно министерство за чест и слава не повтори папагалски американската позиция, придържаме се към европейската. Може би причината е, че Бойко Борисов притежава здравословна съставка пъзливост, която в моменти като сегашния му подсказва по-благоразумната позиция. Ако решението зависеше, примерно, от Плевнелиев или Николай Младенов, вероятно щеше да е различно.
"После" подкрепя българската и европейската позиция, като за авторитет прибавяме и пример от наследството на патриарха Вазов.
***
Из "Чичовци"
(...)
Когато Хаджи Смион влезна у Мирончови, той завари там на одърчето сред градината и бай Мича Бейзадето у Миронча по роба, с шарени чехли и на глава със знаменитата си нощна качулка, която изразяваше философско-епикурейското мировъззрение на Миронча. Именно пюскюлчето на тая нощна шапка зарад Миронча имаше разни значения - спроти посоката, на която виси: когато висеше отдире, означаваше: "Лъжовен свят", отстрани тя говореше: "Няма файда от кахър", отпреде - "N'am grigea de nimani". Сега пюскюлчето казваше: "Лъжовен свят." И наистина Мирончо имаше характер твърде безгрижен и весел и не искаше да знае никого на тоя свят, даже и първия влиятелен Карагьозоолу. Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всичките сватби и на всичките пиршества на Силистра йолу, той нарочно прекарваше тъпаните под прозореца на чорбаджията, за да го ядосва; а по-лани, на сватбата на Никола Джамджията, той изсипа мангал с гореща пепел въз главата на Цочка чорбаджи за едно докачение на чест. Цочко чорбаджи го тегли на съд и го наклопа като бунтовник пред турците, но не можа да му стори нищо, защото Мирончо извади руски паспорт. От тоя знаменит ден славата порасна на дръзновения Миронча, когото никой не смееше да докачи явно, а Иванчо Йотата, не без тайна завист, казваше:
- Да имах и аз неговата патента, да видите вий тогава кой е Йотата! Ще направя тука цяла республика!...
А как чудно Мирончо свиреше на флаута! Вечер например седнеше на чардака, надуеше я и тя писнеше из небесата, и всякой, който чуе, кажеше: Мирончо свири.
Мирончо беше на 44 години, хубевелек, песнопоец, ерген и страшно обичаше тъпаните и ВЪЗТОЧНИЯ ВЪПРОС.
(...)
Хаджи Смион... си изу калеврата.
- Право, на, черковний въпрос още не се разплита!... Толкова години се борим, аз вчера пак убеждавах Хаджи Атанасия да се отметне от патрика и му казах право в очите: ако си българин, българин бъди, господине, ако си грък, то... Нямам ли право? Човек на вярата си да стои!...
- Поврага ти черковний въпрос!... Попски и калугерски комедии. Ти гледай ВЪЗТОЧНИЙ ВЪПРОС, него гледай ти! - изкрещя сърдито Мирончо, като си навиваше ожесточено флаутата.
- Та и аз това исках да кажа я, ВЪЗТОЧНИЙ ВЪПРОС, сиреч, всичко друго е вятър - издума Хаджи Смион поверително.
Бай Мичо сне очилата си, тури ги в кутийката им и прибави, като се готвеше да си иде:
- Помни ми думата, Мирончо, че на тия хъшове, що са сега в Балкана, войводите им са се руски генерали. Ти недей слуша вестниците... Две и две четири: това е руска работа, сиреч ВЪЗТОЧНИЙ ВЪПРОС... сега се повдига. Пророчеството не лъже... "Десятая индикта... и возстанет бран силная от Севера... и будут кровопролития и пламен, и бедствiя великiя по всей земле... и погинет проклятое племя измаилтянское! Горе тебе, о дщер вавилонская" - това е за Цариград, - а бран силная - Русия - забележи бай Мичо Бейзадето с важен тон и стана.
