От времената на Михалаки Алафрангата българинът попива френското по един най-благоприятен начин, като още тогава загърбва недоразуменията между Калоян и Балдуин Фландърски (пленените сенегалци от френските колониални войски през Първата световна война са изолиран рецидив).

В наши дни срещите на президентите на двете страни дават нови и нови поводи за радост и оптимизъм. Колко е ценна например възможността наши ръководни дейци да специализират в ковачницата на кадри Ecole nationale d'administration! Това обучение е реализуемо en passant и дори някак естествено, защото на практика френските табиети не са нещо ново за нашего брата българина. Следват факти, примери, податки за размишление:

Френското национално висше училище по администрация е създадено през 1945 година едновременно с Висшата партийна школа в София, като чак до 1990 година двете люпилни на кадри са в ожесточено, макар и неявно съперничество. В наши дни френският аналог няма конкуренция у нас, което е предпоставка да не се развива, да залинее. Вливането на наши кадри, свежата административна балканска кръв, побългаряването са за добро и за двете страни.

Има ли с какво да ни учудят френските администратори? Надали. Те са прочути с бюрокрацията си, но тя има съществен кусур - макар и бюрократично, върши работа. Могат ли да догонят нашенската бюрокрация, която не само е бюрократична, но и не върши работа, тоест е достигнала практически възможното съвършенство в жанра! Да се надяваме, че нашите кадри ще съумеят да помогнат, ако не с пренос на манталитет (твърде дебели са френските глави, справка Александър Дюма-баща и Алфонс Доде), то с конкретни схеми за връзване, упояване, опияняване на чиновници на работните им места, та да не работят.

С какво се гордеят френските чиновници? Може би с Краля Слънце Луи XIV, заявил "Държавата, това съм аз"? Ние пък си имаме член първи от Живковата конституция за ръководната роля на БКП. Вярно, Луи XIV управлява 72 години, което е ненадминат рекорд, ала не е ли по-важно качеството от количеството? Освен това у нас опитите за управленско дълголетие продължават, тъй че рано е французите да мятат шапки.

Във френския пантеон на държавните администратори блести кардинал Мазарини, заявил "Не вярвайте на тези, които с готовност ви обещават големи неща, защото са лъжци и измамници". Кой нашенец обаче слуша Мазарини! Утеха ни е, че можем да разпознаем и тук неговия стил, ако се вярва на един съвременник на кардинала "беше голям мошеник, но не и голям човек; по-хитър отколкото може да се предполага, скандално фалшив и най-подло алчен".

Няма как да не отворим дума за класиката "Като нямат хляб, да ядат пасти". В българския случай са обещания, все пак пастите също са с пари, а има и хора, които не обичат сладко, обаче явно няма българин, който да не обича обещания.

Друг блестящ френски пример - Шарл дьо Гол, който гениално е забелязал, че "демокрацията е поносима само при едно условие - да имаш мнозинство". Това да ви напомня за нашенската политика? Ако го изразим със свои, родни думи - кога са на власт са като аслани, кога са опозиция са като... Да го кажем така - не са същите.

Още познати френски образци, лесно откриваеми в България - полицаите от Сен Тропе и неуловимият злодей Фантомас.

Как точно е във Франция французите си знаят, но нас тук ни имат за балъци, та може би е добре да завършим с мисълта на Луи дьо Фюнес "Отказах се от риболова в деня, в който забелязах, че когато ги улавях, рибите не потръпваха от радост".