Ако някога минете покрай местопрестъпление и забележите хора в бели костюми, екипирани модерно, търсещи улики със сериозни изражения, значи наблизо има медии. Със сигурност присъстват телевизии, иначе никой не би си направил труда да се облича като криминалист от холивудски екшън. Нищо чудно бялата дрешка да е втора, трета или десета употреба. Защото в Научноизследователския институт по криминалистика (НИК) на МВР те са рядкост. Вадят се само за пред медиите. И после се прибират - за следващ случай на нужда.

Вътрешното министерство наистина си има цяло обособено звено, което се занимава само с подобни дейности - откриване на следи, експертизи, научноизследователска дейност, както сочи и името му. Да имаш обаче е едно, а да го управляваш както трябва и направиш работещо - съвсем друго. Именно тук е бедата. Всъщност НИК сам по себе си е един голям проблем. Най-сериозната несполука на МВР е невъзможността да осигури елементарни условия на труд на служителите в едно толкова важно звено. А че е такова, спор няма



- оттам минават хиляди експертизи по разследвания -



ДНК, дактилоскопия, изследвания на оръжия и боеприпаси, на наркотици, на редица други вещества. Публично известно е, че сградата на НИК е изолирана с азбест, строена преди около 30 години. Също толкова известно е, че този материал причинява онкологични заболявания. Никой не прави нищо по въпроса. Дори няма поет ангажимент от ръководството на МВР, че звеното ще бъде преместено или ще му бъде построена нова сграда. В началото на тази година, посред зима, гръмнаха тръбите на института и сградата остана без парно и топла вода. Тогава изготвянето на експертизи, а оттам и движението на редица разследвания, просто спря, защото бе невъзможно да се работи без вода. Все пак, за да може някак да се продължи напред, по спешност вода бе докарана до следните звена на института - три лаборатории и две тоалетни. Цифром и словом толкова. Сега поне този проблем е решен, т.е. вода има, а от началото на зимните дни - и парно. Но явно никой не смята да предприеме мерки за сградата, въпреки че служителите успяха да докажат наличието на азбест.

Сградата, тръбите и парното обаче далеч не са единственият проблем на НИК. В начина на работа, установен в това звено, също има доста невероятни моменти. В момента персоналът на института е около 100 души, повечето експерти в различни области. От години често им се налага да работят без елементарни консумативи като например тези за ДНК изследванията. Не че ги няма по принцип, просто организацията някак куца. Когато обаче нещо гръмне някъде, например завод "Миджур" в Горни Лом, всичко нужно изведнъж се намира за броени часове. Да, точно такава е била ситуацията през октомври 2014 г., когато стана експлозията. В НИК не са имали достатъчно консумативи за ДНК експертизи, но след обаждания от високи места, същите са били светкавично доставени от Румъния.

Другият сериозен проблем при функционирането на института идва от самия начин, по който се водят разследванията у нас. От няколко години е много



модерно по всяко дело да се прави ДНК експертиза.



За разследващите това е най-лесно, и а с най-голяма стойност, тъй като става дума за идентификатор, който не може да бъде пренебрегнат от съда. Т.е. един вид, има ли ДНК, разследването е вързано в кърпа. Дотук добре, но звеното, което прави изследванията, изобщо не мисли по същия начин. "Изследват се страшно много безсмислени неща. ДНК експертиза се иска за всеки случай от всички разследващи", казват работещи в НИК. И докато по някои дела тази експертиза наистина може да е много полезна, по други разследвания просто се установява, че еди-къде си има следа от човек. Което си е направо страховито разследване.

Друга експертиза, която отнема доста от времето на работещите в института, е тази на изстрелите. Преди години изследването се правело по сравнително лесен, но и не толкова лесен начин. Първо от ръцете на заподозрения се взимат натривки, а след това върху тях се търсят частици нитроцелулоза. Проблемът обаче е, че това вещество се среща и на други места в бита, като например в бои и лакове. Затова никога не може с точност да се каже дали тази по ръцете на един човек е от барут от изстрел или от друго. От известно време обаче в института разполагат със сканиращ електронен микроскоп, който изследва наличието на капсулни частици, т.е. от самата капсула на патрона. Тъй като те не могат да бъдат сбъркани, се смята, че това проучване е точно. Бедата не е в него, а в начина, по който се използва. Когато по ръцете на един човек, следователно и по натривките, има множество метални частици, може изследването да отнеме цял един ден. А оттам минават всякакви стрелби, отскоро и тези по кучета - което също е престъпление според НК.

Още едно любимо изследване на разследващите полицаи е това за наркотиците. При него изглежда манията минава всякакви граници, защото има дни, когато в института постъпват по 30-40 такива искания. Някои от тях дълбоко безсмислени - например правим изследване дали откритата една цигара е марихуана. Това е чудесно, но за подобно нещо рядко се влиза в затвора, а е по-вероятно да се получи глоба или евентуално споразумение с прокуратурата и условна присъда. За тези резултати никой не мисли, но масово се назначават експертизи за наркотици. Друг прекрасен пример за безумията при борбата с наркотиците е



изследването на тор, намерена в оранжерия за марихуана.



На същото място са намерени десетки растения с височина два метра, но разследващият полицай настоява да се изследва и чувалчето с тор. Какво заключение може да се получи от експерта? Ами че това е химикал с широко приложение при отглеждането на различни растения. Т.е. както е възможно обвиняемият да си е торил стръковете канабис, така е вероятно да го е слагал и на марули. Как разследването печели от това не е ясно.

Глупостите съвсем не свършват дотук. В НИК наистина има постоянна липса на елементарни консумативи. И ако част от тях могат да се намерят спешно, когато трябва да се изследва нещо, за което медиите постоянно задават въпроси, не така стоят нещата с ежедневните нужди. Общо взето принципът на работа е - ако нещо е в телевизиите, ще се изследва от горе до долу, даже и това, което не трябва. Ако не - да върви по дяволите! Или в кашоните. Те често са най-обикновени - например от кроасани. Често се използват за съхраняване на доказателства. Защото няма в какво друго да се сложат. Например - липсват опаковки за веществените доказателства. Липсват бурканчета, липсват дори ръкавици и маски за експертите. По закон всеки, който назначава експертиза, трябва да я плати на института. Това може да бъде съдът или прокуратурата. Когато я назначава разследващ полицай обаче, т.е. самото МВР, не се плаща нищо, защото все пак институтът е на самото министерство и няма много смисъл да се вадят пари от левия джоб, за да се сложат в десния, все пак МВР така или иначе издържа звеното си. А над 50% от експертизите се назначават от разследващи полицаи. Останалото би трябвало да се заплаща. Къде отиват тия пари не е ясно. Но на фона на липса на вода, парно и елементарни консумативи, не е чудно, че все по-често експертизи се дават на частни лаборатории. Последният такъв пример бе разследването на стрелбата във Виноградец, за която бе обвинен бившият общински съветник от ГЕРБ в Септември Лазар Влайков. Едно от експертните заключения се прави от частна лаборатория. Още не е ясно какви са резултатите от него.