:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,644,631
Активни 159
Страници 15,041
За един ден 1,302,066
Минало непредсказуемо

Един призрак броди из...

Иван Илчев
Един призрак броди из вестникарската полемика у нас - призракът на Санстефанска България. Преди няколко седмици журналистът Георги Коритаров побуни духовете. В завръщането на лъва от стария войнишки паметник в сегашната градинка на НДК видя завръщане на българския национализъм. Друг освен него не бе съзрял това страшно явление. Основанието му бе просто - лъвът бил поставил лапа върху карта, очертаваща българското землище. Сиреч Санстефанска България. Всъщност българинът просто не й бе обърнал внимание. Отдавна никой не се бе сещал за нея. Тя не присъства в обществените дебати и спокойно се е свряла в страниците на учебниците по история. Завръщането й в ежедневните ни разправии показва ако не друго, то че май бе прав един политик, който бе казал, че въглените на национализма може и да са покрити с пепел, но щом подухнеш върху тях, лумва огън. А мераклии да ги раздухват не липсват.

Санстефанска България е един от държавотворните митове на модерната българска държава. Излишно ще е, струва ми се, да повтарям, че Санстефанска България не е съществувала дори за момент, тя е един огън на св. Елм, видим, но невъзможен за докосване. Само че в историята, незрими, а понякога и несъществували, та дори измислени събития не е рядкост да се превърнат в маркери за съществуването на държавата В това отношение изключение не правим.

Животът на идеята за Санстефанска България не е дотам дълъг - от Освобождението до края на Втората световна война. След нея си остава в домена на историческата наука, но не и на реалната политика.

Под Санстефанска България, разбираме най-вече нейните граници. И тук е голямото объркване.

Често говорим и пишем, че тя повтаряла до голяма степен границите на Българската екзархия. Смесваме религиозното със светското. Никъде на Балканите държавните или етническите граници не произтичат от религиозните. По-скоро обратното. Обсегът на властта на сръбската църква след създаването на сръбското княжество през XIX в. са именно неговите граници. Никой не поставя въпроса за сърбите, живеещи извън тях. На румънската - границите на обединеното княжество Румъния. На гръцката - не на Вселенската патриаршия, но на епископа на Атина, по-късно архиепископ на Гърция, сиреч земите на гръцкото кралство.

Границите на Санстефанска България, казваме, повтаряли до голяма степен границите на двете автономни български области, очертани на Константинополската конференция от 1876 г. До известна степен е така. Но забравяме, че тогава българските земи бяха разделени причудливо по меридиана на Източна и Западна България.



От днешна гледна точка - нелогично



Разковничето беше в карта, предявена на конференцията, в която бе показано разпределението на населението по религия. От нея личеше, че в Източната област бяха съсредоточени значителни маси мюсюлманско население. За дипломатите в османската столица Западна България с Македония бяха чистата българска област. Източната пък след евентуалното преселение на още мюсюлмани от запад на изток трябваше да се превърне в здрава преграда пред евентуалното напредване на Русия към Цариград.

Позоваваме се на етническия състав на Санстефанска България. Но този аргумент трудно издържа. Ако през 1887 г. бяхме прекарали линия от Русенското окръжие на югоизток през Стара планина до Бургаското окръжие включително, на изток от нея 55% от населението бе все още мюсюлманско. И то след изселването на десетки хиляди мюсюлмани през Освободителната война и годините след нея.

Още по-объркан става въпросът, когато стигнем до Македония. Статистиките си противоречат. Сръбската, която никой и не помисляше да признае, намираше едва ли не само сърби в Македония. Гръцката броеше за гърци всички православни, които признаваха върховенството на Вселенската патриаршия, ако и дума да не можеха да обелят на гръцки. Дори румънската диреше към два милиона румънци в Македония. За най-обективна обикновено минава статистиката на Васил Кънчов, която вземаше предвид говоримия език. Но дори и според нея, която вкарваше в един кюп екзархисти, българи патриаршисти и говорещи български мюсюлмани, българите в областта не надхвърляха 51%.

Санстефанска България нема късмет и ден да преживее. И в деня на подписването на мира руски войски имаше на не повече от половината отредена й територия. Вярно че реакцията към него доказа ограничения кръгозор на европейските държавници, та дори на европейското обществено мнение. За първи път от столетия насам се бе появила реална възможност турците да бъдат изтласкани обратно в Азия. Само че задейства стария страх от зловещите кроежи на Русия. Консервативното правителство на Дизраели, спънато от пробългарската агитация на либералите, не бе успяло да предотврати избухването на военния конфликт. Сега обаче въведе английска флота в проливите. Заплашителната символика на акта бе ясна. Дори Гладстон отстъпи от позициите си. Моралът бе добър, докато не застрашаваше реалните или въображаемите интереси на Великобритания.

Призракът на голяма българска държава, разположена в центъра на Балканския полуостров, с излаз на Егейско море, подплаши и големите европейски, и малките балкански държави. Великите сили се страхуваха, че Русия си осигурява плацдарм на Средиземноморието. Съседките на бъдещата държава негодуваха от това, че тя щеше да се превърне в една очертаваща се с отлични перспективи за развитие най-голяма християнска държава в региона. Веднага след подписването на Санстефанския договор започнаха усилията за разрушаването му.

Нашето отношение към Санстефанска България е типично за изграждащите се национални държави в Европа. Протестираме, че от нея бе откъсната Северна Добруджа, но не обръщаме внимание, че в нейните граници бе включен Корча в Южна Албания, да речем, който трудно може да се нарече български град. Удобно забравяме, че населението в много от откъснатите от Санстефанска България територии беше с, меко казано, неясно национално съзнание. Като правило представителите на интелигенцията в Македония, които чувстваха нуждата да се самоопределят национално, възприемаха себе си като българи. Да не забравяме все пак, че при формирането на това съзнание у мнозина религиозният и локалният елемент все още вземаха връх над етническия. И в това няма нищо страшно. Едва ли някой участник от започналата в края на XVIII в. Американска война за независимост се възприемаше като американец в национален смисъл. В края на ХIХ в., след столетие гражданско образование в много периферни райони на Франция, националното съзнание още не доминираше категорично над локалното. Държавата е тази, която го укрепва чрез своите институции - чрез църквата, армията и училището - а именно държава българите нямаха.

В най-голяма степен този факт важи за българите мюсюлмани, заминаващи за Турция. Потокът им не спираше десетилетия след създаването на самостоятелно българско княжество. Тук вината на София към това население е огромна, но това е друг въпрос. И след Балканските войни, цели четиридесет години след разглежданите събития, изселващите се от попадналата под властта на Сърбия Вардарска Македония говорещи на български език мюсюлмани не идваха в България, нещо естествено за всичките им православни братя, а гледаха към Цариград. Че и преди два-три дни българоговорещите мюсюлмани в Южните Родопи, които никога не са посещавали българско училище и не са били в българската армия,



посрещнаха Ердоган като свой водач





Преговорите между Русия, Австро-Унгария и Великобритания за уеднаквяване на позициите преди предвиждания конгрес на Великите сили в Берлин започнаха почти веднага след Сан Стефано. Във Виена бе изпратен вероятно най-неприемливият за Хабсбургите емисар - авторът на договора от предградията на Цариград граф Николай Игнатиев. Той бе упрекван съвсем справедливо, че не е спазил довоенните споразумения между двете държави, които забраняваха създаването на голяма славянска държава на полуострова. Виена предложи условия, които от днешна гледна точка биха ни изглеждали великолепно - от територията на Санстефанска България да се отдели само Западна Македония, и настояваха за признаване на влиянието им в Сърбия и Черна гора. Графът не искаше да осъди на смърт собствената си рожба и отказа категорично, с което сложи край на успешната си до момента кариера, като принуди Виена веднага да потърси съгласие с Лондон. Там пък руският посланик Шувалов, който знаеше, че родината му не е готова за война с цяла Европа, прие исканото от Дизраели разделяне на България на две области по билото на Балкана. Така територията на Санстефанска България бе разкъсана с неохотното руско участие още преди началото на конгреса, така че не е дотам верен поплакът, че България била разделена в Берлин. Тя бе разделена далеч преди участниците да са насядали около масата за преговори. Това българите не знаеха тогава, на малцина е известно и сега.

Санстефанска България не трябва да ни пречи да мислим и работим за бъдещето на родината ни. Мястото й е в учебниците по история, така както в австрийските се пише за Хабсбургската империя, във френските - за империята на Наполеон, в унгарските - за Унгария на Матиаш Корвин.

Това, разбира се, съвсем не означава, че трябва да губим паметта си. Лицемерно е да се твърди, че гърците щели да се разсърдят - че в Солун една от трите главни улици е наречена на Василий II, носещ мрачното прозвище, дадено му много по-късно - Българоубиец.

Да не позволяваме миналото да определя бъдещето ни.

 Няма никакви икономически, исторически или културни основания България да бъде разделяна на Източна и Западна.
 Години наред кръчми и ресторанти, като бирарията във Варна носеха гордото име "Сан Стефано". Тук понаправили главите патриоти пееха юнашки песни и се заканваха на враговете.
14
5079
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
10 Декември 2017 21:57
Голям мерак да превърнем и други територии в пущинак.
11 Декември 2017 06:43
Не съм специалист по български език (кат наш Сула Стамболов), та не смея много да коментирам.
Все таки, в исторически текстове не е ли разрешено да се ползват само следните две граматични форми:
(1) Сегашно историческо време:
И в деня на подписването на мира руски войски имаше на не повече от половината отредена й територия.

(2) Минало време в преизказно наклонение:
И в деня на подписването на мира руски войски имашело на не повече от половината отредена й територия.

Както е написано излиза че професора е бил там и помни.
11 Декември 2017 09:31
Санстефанска България е един от държавотворните митове на модерната българска държава. Излишно ще е, струва ми се, да повтарям, че Санстефанска България не е съществувала дори за момент, тя е един огън на св.
Сан-Стефанска България е съществувала в мирния договор между Русия и Турция. И децата от първо отделение знаеха това по наше време. Берлинският конгрес е я премахнал.
В края на балканската война сме имали около 85% от Сан стефанска България. Оставал един спор за една територия около Скопие, който е трябвало да бъде разрешен от Рускипя цар. Обаче дебилът Фердинанд решава да се отвърне от Русия и сключва заем от Австр-Унгария (заемът е трябвало да бъде от Русия). Той решава с война с бившите съюзници да реши въпроса, като се надявал на поддръжка от Австро-Унгария. И ние знаем докъде стигнало това. След това ни намества във Втората световна война на страната на Австро-Унгария и Германия, и загубваме запдните територии. Вуйчо ми, който е бил лигионер, дълбоко ненавиждаше българските монарси. Сега чакам книгата на академик Георги Марков за тези наши катастрофи.
11 Декември 2017 09:39
Че и преди два-три дни българоговорещите мюсюлмани в Южните Родопи, които никога не са посещавали българско училище и не са били в българската армия, посрещнаха Ердоган като свой водач



Някой може ли да ми поясни този текст? Че нещо чета, чета, и не разбирам смисъла...
11 Декември 2017 10:23
Mitnicharъ11 Декември 2017 09:39
Че и преди два-три дни българоговорещите мюсюлмани в Южните Родопи, които никога не са посещавали българско училище и не са били в българската армия, посрещнаха Ердоган като свой водач
Някой може ли да ми поясни този текст? Че нещо чета, чета, и не разбирам смисъла

Тук проф. Илчев малко се е поувлякал, в района Гюмюрджина/Ксанти "българоговорещи мюсюлмани" няма (или почти няма). Там са си турци.
Такива има по на запад, около Драма, Кавала, Серес. Това са същите българомохамедани, които не се имат за турци и които според Атина гоеорят на "помашки език".
Впрочем, пак според Атина, в гръцка Македония се говори на "славянски" език
За гърците е ОК да се признае, че там живеят помаци, славяни, само не и българи.
Санстефанска България не е просто безобидно понятие от учебниците по история. Това е едно проклятие, струвало на българите безброй беди и жертви, все още тегнещо над настоящето и дори бъдещето ни.
11 Декември 2017 10:36
Да ти кажа, Бат Ваню, и ти като професора не си съвсем наясно с националното самосъзнание и териториите на населението от мюсюлманско вероизповедание в Гърция - ако тях Илчев визира в цитираното изречение. Драма, Серес... нито мюсюлмани, нито джамии са останали там, още след трийсетте на ХХ век. Има компактно българомохамеданско население, 20-30 хил. души, говорещо на архаичен български от 18-19 век, което живее в села в югоизточните Родопи над Ксанти и Гюмюрджина. Допреди 10 години изолацията им от българската част на Родопите беше тотална, едва откриването на първия гпаничен пункт в региона, край Златоград, позволи преки контакти на българи с това население. Статистически, гърците ги водят труци. Самите те се смятат за помаци - ни турци, ни гърци, ни българи...

Само дето не си спомням Ердоган да е бил на посещение в Ксанти и Гюмюрджина, та да са го посрещали, и не виждам връзката с българската армия и българското училище.
11 Декември 2017 10:44
За Гюмюрджина не знам , ама в Ксанти и околията половината население говори български . наречен за по - удобно от гръцкото управление "помашки език". Поне така беше през 2013 год.
11 Декември 2017 10:52
Само дето не си спомням Ердоган да е бил на посещение в Ксанти и Гюмюрджина,


Беше там преди 3 дни

На втория ден от започналата напрегнато визита в Гърция турският президент Реджеп Тайип Ердоган смекчи тона си, пише Kathimerini.

Турският лидер посети Комотини, в североизточната част на Гърция, където се срещна с членове на мюсюлманската общност.

„Вие сте граждани на Гърция и трябва да се стремите към нейното благоденствие“, каза Ердоган пред стотици мюсюлмански поддръжници, събрали се пред местно училище, за да го посрещнат.

https://www.vesti.bg/sviat/evropa/erdogan-uspokoi-gyrcite-6077063


Ердоган стъпва сериозно на Балканите.

През октомври бе за два дни в Белград. На 7 декември в Атина хвърли бомбата – поиска актуализация на Лозанския договор от 1923 година, който урежда границите на Турция и Гърция и статута на малцинствата (Договорът касае 11 държави, в това число и България - б. р.). На 8 декември уважи петъчната обедна молитва в Старата джамия в Комотини и отправи силни послания към 150-те хиляди турци и помаци, които живеят в Северна Гърция.

https://fakti.bg/bulgaria/274593-prez-2018-g-erdogan-idva-v-sofia-i-kardjali
11 Декември 2017 10:52
Казах, че "почти няма", прав си за остатъчните "помаци" в региона. Да на забравяме и хилядите "обикновени" българи, емигрирали оттам след 1919 (дядо ми е от този край).
Хемингуей, който е пишел дописки като военен кореспондент в района, споменава: "...в далечината се виждаха българските планини"
А бих добавил "...долу в ниското бяха турските села, гърците живееха на брега на морето"
Санстефанска България, а?
11 Декември 2017 11:12
Никакъв призрак не броди. Броди един голям праз лук.
11 Декември 2017 11:40
Благодаря, Тормозчиян; така е, Бат Ваню. Така са ги "емигрирали" гърците нашите, че едни близо 30 хил. са погубени в процеса на "емиграция"...

В едно съм съгласен с Бойко Борисов (сам не вярвам, че го пиша! ) - ако на Балканите не почнем да гледаме реалистично в бъдещето, и не спрем да се взираме прекалено усърдно в миналото, обезателно ще се изпоизколим отново.
11 Декември 2017 12:41
В най-голяма степен този факт важи за българите мюсюлмани, заминаващи за Турция. Потокът им не спираше десетилетия след създаването на самостоятелно българско княжество. Тук вината на София към това население е огромна, но това е друг въпрос.

Каква точно е вината на София? Доколкото знам това е било уреждано с изселнически спогодби. Не с кланета и прокуждане, какъвто е случая на българското население на турска територия. Колко християни има днес там?
Изобщо, кой днес оспорва факта, че Санстефанска България е била неосъществима? Или, както писах по друг повод, и тая статия си е част от кампания срещу химерния български шовинизъм.
11 Декември 2017 16:56
Коритаров трябва да го обсъждат специалистите, а не историците...
А Сан-Стефанска България е идея... Но някои не виждат идеите от хладилника си...
22 Декември 2017 18:28
И тоя глобалист, или както предпочитат да се самонаричат - гражданин на света! Другото име на националния предател и паразит, на гърба на българския народ, не изпитват нищо друго към народа отхранил и създал ги, освен презрението на комуниста- буржоа!

Аман от българомразци!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД