Промените бяха поправки на реформата, подготвена от министъра на правосъдието Тудорел Тоадер, които предизвикаха доста критики и нови масови улични протести. Според лансираните промени президентът ще остане част от процедурата по назначение на главни прокурори, но ще има право да отхвърля само една кандидатура. Той няма да има право да иска оставката на главен прокурор. Това ще е в правомощията единствено на Висшия съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието.
Съдебният инспекторат, който разследва дисциплинарни нарушения на магистрати и предлага наказания на Висшия съдебен съвет, ще стане автономна институция. Тя ще е под контрола на съвет, съставен от членове на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на главната прокуратура, на представители на гражданското общество и на професионални организации на магистрати. Предвижда се и създаването на специална прокуратура, която ще разследва магистрати.
Форумът на румънските съдии предупреди в края на октомври, че проектът за промени е внесен без мотиви и без оценка на въздействието. В средата на октомври управляващата коалиция реши, че законите за съдебната система ще бъдат променяни със законодателна инициатива от депутати от управляващата коалиция, защото не може да се чака правителството да ги разглежда и одобрява.
Преди да одобрят съдебните промени, депутатите от долната камара промениха и правилника за работа на парламента. Според новите правила поправки в законопроекти, които бъдат отхвърлени в ресорните комисии, няма да бъдат обсъждани в пленарна зала. Това ще попречи на опозицията да забавя гласуването по важни закони, включително и съдебните или бюджета на страната за 2018 г., отбелязва "Романия инсайдър". Промените в правилника бяха публикувани в Държавен вестник и влязоха в сила веднага. Съдебната реформа на управляващите трябва да бъде одобрена и от Сената.
КРИТИКИ
В продължение на няколко седмици хиляди румънци организираха масови улични протести всяка неделя, за да поискат оттеглянето на предложеното законодателство, което би променило съществено правосъдната система и би намалило правомощията на антикорупционната дирекция на страната. Критиците, включително Брюксел и Вашингтон, казват, че промените биха попречили на напредъка в справянето с корупцията, за която ЕС алармира, откакто Букурещ се присъедини към блока през 2007 г.