Стабилността ми се сломи, но не съвсем.

Валери Симеонов ми е сърдит и не иска да ме вижда известно време, щото шикалкавя за втория лифт на Банско. За тоя лифт общо взето съм ЗА, обаче в някаква степен съм ПРОТИВ, защото съм така устроен, че всяка шумна група в обществото има влияние върху мен. Като ми се развикат под прозорците, запявам по нотите на протестиращите. После идват техните противници - аз изпявам и техните партитури. Когато две групи се карат, аз съм съгласен и с двете. Когато двама субекта от величината на Прокопиев и Пеевски имат проблеми за разрешаване, подкрепям и единия, и другия - така помирявам и антагонистичните гледни точки в европейската политика, затова и Пикасо ме рисува като гълъб на мира, а не като свиня в тръстика, както ме рисуват други не така изтъкнати художници и шутоподобни майстори на четката.

Отделни тихи индивиди също се приобщават към политическия ми процес, но трябва да ви кажа, че тишината в политиката ражда чудовища.

Какво имам предвид.

Независимо какво виждам сутрин в шпигела, всички знаете, че Делян Пеевски е индивид с присъствие и медиен човек. Не говоря за всичките бизнеси, които не са негови, говоря за медийния му бизнес. И при цялата си медиеватост Пеевски е един от най-тихите политици в българската демократична история - няма да го видите на медийна седянка или в открит диспут, с когото и да било. Интервютата, които дава понякога на собствените си медии, са пиарски конструкции, в тях няма нищо автентично. Той си има говорители с име на мента и други средства срещу лош медиен дъх. Но сам той мълчи като Ханибал Лектър на разпит. Пеевски е рожба на тишината в политиката, той е мой антипод. Ако по някакви въпроси интересите и желанията ни се припокриват, това е друга работа. Но ние сме съвършено различни политически животни, както ни е описал още древният Аристотел.

Ако вторият лифт на Банско зависише от Росен Плевнелиев - той щеше да е щастлифт да помогне с каквото може. Но той е един независим палячо и сега го е хванал някакъв антициклон или може би антилопа, не знам дали сте гледали новия клип на Тита. В тази песен лирическата героиня заменя популярното "ярешко" или "агнешко" с "антилопа" - това е евфемизъм за "сексуален обект в прокурорска възраст". Сесил Каратанчева навремето беше една тенис антилопа, обаче и на нея вече амортисьорът й тропа, както е казал поетът.

Но стига с тия наши дребнотемия, нека ви разкажа нещо от континентален мащаб.

Великобритания в момента е като онкоболен, който търси нова надежда и се надява екзитът да не е летален. Тепърва за тази нова надежда ще се изхарчат брутално количество грешни пари. Но аз се надявам, че Великобритания един ден ще се върне в ЕС след много мъки, които ще преживеем и ние, и те.

В мораториума върху новите лекарства за онкоболни има една популистка тънкост - проблемът действително касае неголям брой хора и за тях биха отишли не чак толкова много средства - на фона на сватбарския бюджет, който правим. Само че ако не наложим мораториума, парите, които ще потънат, са много повече - причината е, че не можем да контролираме порочните схеми, чрез които тези пари ще потънат и на края на годината Здравната каса ще ревне, че е на минус, аз ще си ровя по гащите да търся грешни пари и да покривам дефицити - мазалото отново ще е пълно.



Но как се обяснява това на популярен език, така че материалът да разбере? Няма как - каквото и да обясняваме в този случай, безмерно по-голяма популистка стойност има лозунгът "убиват онкоболните"; но и аз не съм вчерашен, затова няма и да обяснявам, ами както винаги лично ще спася онкоболните, като предложа консенсусна формулировка.

Ако през това време някой ползва "независими" институции като бухалки - точно сега не мога да се занимавам и с художествена гимнастика.