ПРОБЛЕМЪТ

Няма единно възприета дефиниция какво представлява виртуалната валута. Много по-ясно е какво не е, отколкото какво е. Към момента в света има над 400 криптовалути. Различните държави имат различни подходи към тях - някъде те са напълно или частично забранени като платежно средство или търговията с тях, но другаде използването им се приветства на държавно равнище.

Според Европейския банков орган криптовалутите представляват дигитално изображение на стойност, което не е емитирано от централна банка или друг оторизиран орган и което не е задължително свързано с т.нар. фиатни пари (лев, евро, долар и т.н. - законни платежни средства, установени с държавен акт).

В българското законодателство няма дефиниция за виртуалните валути. Те не са "парични средства" по смисъла на Валутния закон. Те не са нито "средства", нито "електронни пари" по смисъла на Закона за платежните услуги и платежни системи. Не са и "ценни книжа" или "финансови инструменти" по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти. Затова и не подлежат на регулация и надзор. Това уточниха за в. "Сега" от Комисията за финансов надзор, където постъпват запитвания относно криптовалутите, макар и само 7 до момента. Заинтересованите лица излагат намерения за инвестиране в различни видове криптовалути чрез различни платформи и дружества и се интересуват дали те подлежат на лицензиране и от кого.

Колко са вложителите във виртуални валути в България, няма как да се установи. В България нито една банка вече не предлага подобна услуга.

Предвид факта, че криптовалутите и първичното предлагане на виртуални валути не са предмет на регулиране от европейски надзорни органи, практически няма защита на тези инвестиции, предупреждават от КФН. Трябва да се има предвид, че това са силно спекулативни инвестиции, отличаващи се с висока волатилност (резки и големи изменения в цената). Освен това съществува опасност от измама или престъпна дейност заради анонимността на виртуалните валути. А заради неизправности в технологията е възможно инвеститорите да нямат достъп или контрол върху виртуалната си валута или пък тя да бъде открадната от хакери.

Нещо подобно се случи във вторник, когато южнокорейска борса, търгуваща с биткойни и други виртуални валути, обяви, че е фалирала, след като била хакната за втори път тази година. Борсата Youbit заяви, че е загубила 17% от активите си в резултат на хакерската атака. В същото време не са малко и експертите, които твърдят, че криптовалутите в бъдеще ще заменят досегашните валутни системи.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

визитка

Димитър Ганчев е главен секретар и един от основателите на българския филиал на международната организация "Интернет общество", чиято цел е да защитава обществения интерес на интернет потребителите. Той е член и на Обществения съвет по информационни технологии към Министерството на транспорта и съобщенията. Работил е по осигуряване сигурността на мрежите и комуникациите на МВР.



- Господин Ганчев, как определяте възхода на криптовалутите и особено на биткойна - като поредна мания за бързи печалби или като проявление на технологичния прогрес, което трябва да се приветства?

- И двете, но в момента е повече мания - дотолкова, доколкото биткойнът стана интересен с покачването на цената си. Но това е и технология, т.нар. блокчейн технология, която съществува от 10 г. и никой не й обръщаше внимание, както и на самия биткойн. Блокчейн технологията няма нищо общо с валута и доскоро беше известна само в технологичните среди. Можем да си я представим като електронна счетоводна книга, в която се записват данни. Върху тази технология към днешна дата са качени т.нар. криптовалути, спрямо които аз съм силно скептичен. Но очаквам в бъдеще блокчейн да бъде използвана за много други приложения.

- Тоест криптовалутите са само част от данните, които може да се разменят в една такава технология?

- Точно така. В блокчейн може да се записват всякакви данни, всякаква информация. Те се подписват и след това повече не могат да бъдат променяни, но пък могат да бъдат проверявани назад във времето. Това е ценното на тази технология - интегритетът и истинността на данните не е нужно да се гарантират от някаква институция.

- Защо тогава сте скептичен към криптовалутите?

- Аз не обичам да използвам думата валута за характеризиране на биткойн. Т.нар. криптовалути са активи, финансови активи. За да обявим нещо за валута, то трябва да служи като средство за разплащане, да служи за обявяване на цена и чак като трета функция трябва да може да служи за натрупване. Това, което наблюдавам, е практически липса на интерес за разплащане с криптовалути. Включително тези, които търгуват с биткойни, ги купуват с цел някога да ги осребрят, но те също не ги използват за разплащане. Някои ги продават на борсите като финансов актив. Но да си купиш нещо с тях - това не се случва. Не че няма електронни магазини, от които да си купите нещо с биткойни, дори в България има такива. Но практиката показва, че никой не го прави. Всички, които придобиват виртуалната валута, го правят с цел да я държат, докато тя поскъпне и след това да я продадат на някой друг срещу реална валута.

- Защо виртуалните валути не се използват за разплащане?

- От една страна, заради тяхната волатилност - рязката промяна в цената поради голямата разлика в курс купува - курс продава. Тази разлика остава като загуба за купувача на стоката, ако плати с криптовалута. И на второ място - заради високата цена на транзакцията. В момента цената на една транзакция с биткойн е от порядъка на 14-15 долара, което на практика обезсмисля да си купите едно кафе например с тази валута.

- Виждаме обаче обяви и у нас, че се продават имоти и дори предприятия срещу биткойни.

- Това, че някой продава нещо срещу биткойн, не означава, че ще има някой, който ще го купи с биткойн. В момента всеки, който притежава нужното количество биткойни, за да си купи апартамент, е по-изгодно да не си го купи и да чака. Защото биткойните ще поскъпнат с още 20% за седмица или с 50% за месец и ако забави покупката, ще плати по-малко.

- Но нали се говори за биткойн балон, който може всеки момент да се спука. Вероятно има притежатели на биткойни, които проявяват разум и няма да чакат до последно?

- Ако въпросните хора си кажат: "Няма да чакаме", за тях в крайна сметка се оказва по-изгодно да продадат биткойните на някоя от борсите срещу реални пари. И след това с тях да извършат сделката, защото така таксите им ще бъдат по-малки. Както споменах, таксата на транзакцията е много висока. Освен това се чака доста време за нейното потвърждение.

Причината в момента да има бизнеси, които са съгласни на плащания с криптовалута, е, че така този, който си продава имота, се сдобива с криптовалутата на курс продава, а не на курс купува. За него е по-изгодно да се сдобие с 1 биткойн, продавайки някакъв актив, отколкото да го купи от борсата срещу пари. Това е причината да се продават някакви неща срещу биткойни, а не защото всички са толкова ентусиазирани, че тази валута ще замени долара или еврото.

Напълно вярно е твърдението, че сегашната мания по криптовалутите е балон. При това, ако този балон се спука, цената на биткойна на практика ще стане нулева. Т.е. няма да наблюдаваме плавно понижаване на валутата, при което класическият спекулант да си каже "аз ще продам, когато стане с 30% по-евтино". При биткойна спадът ще е рязък, до нула. Причината е, че криптовалутите нямат някаква стойност сами по себе си. Единствената им стойност е очакването, че в бъдеще ще имат по-голяма цена, че някой друг вероятно ще е склонен да ги купи на по-висока цена.

Освен това наблюдаваме класическа финансова пирамида - всички пари, които влизат в тази система, са в резултат на новите потребители. На практика доходите на старите притежатели на биткойни идват от новите, които плащат на старите. В деня, в който спре да има нови потребители, вече няма да има с какво да се плати, защото няма реален продукт отзад. Това важи за всички криптовалути.

И още нещо - таксата за транзакция е висока, защото технологията хаби много електричество. Споменах, че към момента таксата е около 14 долара на транзакция, но на практика реалният разход на една транзакция е около 20 долара - за да обработи мрежата транзакцията и заради изхабеното от нея електричество. Разликата се плаща от т.нар. миньори. Те са склонни да работят на формална загуба заради това, че биткойните, които копаят и които принципно са едно нищо, ще имат стойност в бъдещето и някой ще ги купува на все по-висока цена. Затова, ако балонът се спука, цената ще стане моментално нула. И т.нар. копачи няма да са склонни вече да работят на загуба и ще спрат. И тогава транзакционните разходи за сделки с биткойни ще станат от порядъка на поне 30 долара. На такава цена никой няма да използва тази валута за разплащане. Така че това на практика никога няма да стане валута и няма да измести реалните пари, с които се разплащаме в ежедневието. Може би от криптовалутите биха се възползвали някакви бизнеси, в които се въртят големи суми пари - оръжие, транснационални сделки, при които тази цена е пренебрежимо малка, но не и в ежедневието.

- Някои анализатори обаче много ентусиазирано обясняват как тази блокчейн технология и криптовалутите разбиват държавния монопол върху парите, върху тяхното емитиране и как това е нещо много положително.

- Това е обяснението на всички, които поддържат тезата, че в биткойна има смисъл. Това, че нещо има свойството да не се контролира от нито едно правителство, все още не носи никаква полза на крайните потребители. Може би носи полза на част от потребителите, но в ежедневието едва ли ще видим полза от това. Да вземем за пример лева - макар и контролиран от държавата, това е задължителното разплащателно средство на територията на нашата страна и никой не може да ни откаже да се разплащаме с него. Ако няма правителствен контрол върху валутата, може да се окаже, че един търговец работи с биткойн, друг с лайткоин, трети - с етерум. Така не може да функционира нито един пазар - пазар, в който всеки сам да решава каква валута да използва. В крайна сметка икономиката функционира благодарение на задължението на правителството всеки един на тази територия да приема точно тази валута, а пък ако иска, нека да приема и други.

- Криптовалутите решават ли някакъв проблем на икономиката, някакви липси на хората, на бизнеса? Каква е ползата от тях?

- Аз лично не виждам какви проблеми решават, какви липси запълват или какви пречки премахват. Освен може би за бизнеси в сивия сектор, които биха искали да няма контрол върху тях. Например търговията с наркотици.

- Спукването на биткойн балона може ли да повлияе негативно на икономиката, така както влияе спукването на един финансов или имотен балон?

- Конкретно за биткойна, заради неговата хипервисока цена, в момента чувам мнение, че този балон, когато се спука, може да предизвика световна криза. Не мисля, че това ще се случи. Защото обемите на търговия, които се въртят на този пазар, са изключително малки. Оценката на този пазар е около 500 млрд. долара като цяло. Това изглежда голямо число, но самата търговия с биткойни е много малък процент от тази стойност. Т.е. дълбочината на пазара не е толкова голяма - става дума за не повече от десетина милиона на ден. Така че загубата на тези 500 млрд. долара на фона на световната икономика и дори само на Форекс пазара е нищо.

- Трябва ли да бъде регулирана търговията с криптовалути, за да се предпазят хората?

- Не е задължително да се предпазват хората. Всеки носи отговорност сам за себе си. В случая регулаторите са прави, като казват, че няма какво да регулират, защото това не е разменно средство, а електронна стока. Не би следвало на свободния пазар някой да регулира цената на една стока, дори тя да се търгува на борсите.

- Тоест според вас криптовалутите са една илюзия, която няма бъдеще?

- В дългосрочен план със сигурност. В краткосрочен план най-вероятно, който купи днес, утре ще спечели, но може и да загуби. По отношение обаче на технологията, която стои отдолу - блокчейн, там нещата стоят по друг начин. Със сигурност ще видим приложения на блокчейн технологията, които няма да имат много общо с криптовалутите и от които може да извадим полза. Например дистанционно сключване на договори от всякакъв характер. Както казах, блокчейн технологията представлява една електронна счетоводна книга, в която се записват някакви неща. Защо да няма по този начин подписани договори, които остават в тази книга завинаги? Това е най-лесното и близко до ума приложение на една счетоводна книга, но вътре в нея могат да се разписват всякакви други неща. Какви - не бих могъл да отгатна.

Според мен блокчейн технологията има голямо бъдеще. Не трябва да се фокусираме върху нейното първо приложение, което виждаме. От опит знаем, че невинаги бъдещето на една технология е такова, каквото са си го представяли неговите създатели. Например микровълновите печки на практика са преработени радари за откриване на самолети във въздуха. Трудно може да отгатнем за какво ще послужи блокчейн технологията в бъдеще, но моето мнение е, че няма да служи за средства за разплащане.