Обикновена семейна ваканция беше планирана, но се случи нещо със сериозни глобални последици - и то не беше много отпускащо.

През пролетта на 2016 г. Реза Зараб - богат 34-годишен търговец на злато - се качва на самолета от Истанбул за Маями. Той и съпругата му, очарователната турска поп звезда Ебру Гюндеш, казват на приятели, че отиват с дъщеря си в "Дисни уърлд".

Зараб обаче никога не стига до Замъка на Пепеляшка. Когато роденият в Иран турски бизнесмен слиза от самолета във Флорида, ФБР го арестува по обвинения, че ръководи сложна схема, в която участва един от основните противници на Америка. В продължение на почти 6 години Зараб контрабандно е внесъл в Иран злато на стойност 1 млрд. долара срещу пари в брой, като нарушава санкции, наложени от САЩ на Техеран заради ядрената му програма. Зараб се подготвял да продава ирански петрол и газ (пак в нарушение на санкциите), като използва фалшиви фактури, за да узакони сделките по програмата на ООН "Петрол срещу храна".

В края на ноември търговецът на злато се яви пред съд в Ню Йорк като свидетел на прокуратурата. Дни по-рано той сключи споразумение с американското правителство: срещу намалена присъда Зараб се призна за виновен и се съгласи да свидетелства срещу друг подсъдим за нарушаване на санкциите - зам. изпълнителен директор на голяма, политически обвързана държавна банка.

Делото срещу Зараб може да има сериозни последствия за Турция и за САЩ. Случаят забърка в скандал турския президент Реджеп Тайип Ердоган и заплашва властта му. Освен това повдига много въпроси за работата на бившия съветник на Тръмп по националната сигурност Майкъл Флин за турското правителство - това беше част от сключеното през декември споразумение със специалния прокурор Робърт Мълър - и



допълнително изостря обтегнатите отношения между Анкара и Вашингтон,



ключов съюзник в НАТО.

Както заяви Ерик Еделман, бивш посланик на САЩ в Турция: "Всеки път, когато изглежда, че нещата в Турция не могат да станат по-зле, винаги казвам: само почакайте".

През 2013 г., когато избухна скандалът със Зараб, не изглеждаше, че ще има голямо международно значение. Аферата изскочи при разследване на турската полиция на търговеца и на други хора, докато Ердоган беше премиер. През 2014 г. той стана президент - пост, който дава значително по-голяма власт. Когато полицията арестува Зараб, бяха задържани синовете на министрите на вътрешните работи и на икономиката. От прокуратурата изтече разтърсващо разкритие: има записи на Зараб, за които се твърди, че той разкрива как членове на семейството на премиера - дори самият Ердоган - са знаели за схемата за нарушаване на санкциите.

Турският лидер се опита да потули разследването, като го нарече "съдебен преврат". Той твърдеше, че бившият му съюзник иска възмездие - живеещият в изгнание в Пенсилвания мюсюлмански проповедник Фетуллах Гюлен стоял зад аферата "Зараб". Ердоган набързо уволни полицаите и прокурорите, занимавали се със случая, след което нареди да бъдат освободени всички затворници, които са изкарали зад решетките 70 дни. "Справедливостта възтържествува", заяви Ердоган.

През лятото на 2016 г., няколко месеца след ареста на Зараб в Маями, в Турция имаше опит за преврат. Той се провали, но оттогава Ердоган отново се зае с Гюлен и с привържениците му, като твърди, че те стоят зад опита за преврат. Той започна жестоки репресии в цялата страна срещу хора, за които се смята, че симпатизират на Гюлен, и те продължават до днес.



Ердоган иска Вашингтон да върне Гюлен в Анкара, за да бъде съден -



молба, която администрацията на Обама отказа да изпълни.

Отхвърлен от Белия дом, Ердоган се свързва с екипа на Тръмп, който се намира в разгара на оспорвана кандидатпрезидентска кампания. През септември 2016 г. турският президент изпрати министрите на външните работи, на енергетиката и своя зет да се срещнат с пенсионирания генерал-лейтенант Майкъл Флин в хотел JW Marriott Essex House в Ню Йорк. Флин беше съветник на Тръмп по външната политика и въпреки че тогава не разкри, стана ясно, че е взел над 500 000 долара под формата на лобистки такси от компания, близка до Ердоган. Според бившия шеф на ЦРУ Джеймс Улси, който също е бил на срещата, присъстващите са обсъждали операция за отвличането на Гюлен, за да го върнат в Турция. (Адвокатът на Флин казва, че клиентът му не е предлагал никакви гаранции, че ще отвлече Гюлен и ще го предаде на Анкара. )

Месеци по-късно, в изборния ден, Флин написа статия в изданието "Дъ Хил", в която хвали правителството на Ердоган и остро критикува турския проповедник. "Силите на радикалния ислям изграждат идеологията си от радикални проповедници като Гюлен", написа той. "Не трябва да му даваме сигурно убежище".

През януари 2017 г. Тръмп пое властта и анализаторите заявиха, че турският лидер вижда възможност САЩ да изпратят Гюлен и Зараб да се върнат у дома.



"Ердоган смяташе, че е направил удар, като е привлякъл Тръмп на своя страна",



казва Бюлент Алиръза от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. В началото на февруари Тръмп уволни Флин заради това, че излъгал вицепрезидента Майк Пенс за контактите си с руския посланик в САЩ. Уволнен беше и прокурорът Прийт Бхарара - за когото Тръмп твърдеше, че ще остави на поста му. Бхарара заведе делото срещу Зараб и Ердоган беше доволен от уволнението му. Това доведе до спекулации, че Тръмп се опитва да успокои турския си колега - твърдение, което екипът на Тръмп отхвърли. По един или друг начин поне при три различни повода турският президент е повдигал въпроса за случая "Зараб" пред Тръмп, според служители в администрацията: на срещата им в Овалния кабинет през пролетта, в телефонен разговор на 9 септември и на срещите в Общото събрание на ООН в края на същия месец, когато двамата отново се видяха.

Една от причините, поради които турският лидер вероятно си мисли, че Белият дом ще му помогне: влиятелните адвокати, които е наел Зараб. Търговецът на злато е защитаван от бившия главен прокурор на САЩ Майк Мукаси (работил е в администрацията на Джордж У.Буш) и от бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани (верен привърженик на Тръмп). И двамата лобират пред администрацията за Зараб. Поразително е - Джулиани беше пламенен враг на ядрената сделка с Иран, която сложи край на санкциите срещу Техеран срещу спирането на ядрената програма, а Министерството на правосъдието под ръководството на Мукаси помогна за налагането на санкциите. Но както казва Аманда Слоут, която е бивш служител на Държавния департамент и по времето на Обама е работила по въпроси, свързани с Турция, "не можете да направите това".

За да окаже допълнителен натиск върху Тръмп, Ердоган поде и наречената от бившия турски депутат Айкан Ердемир



"заложническа дипломация".



След неуспешия опит за преврат от 2016 г. турското правителство арестува и продължава да държи американския мисионер Андрю Брансън, който е обвинен, че е работил за Гюлен по време на бунта. Тази есен бяха задържани двама турци, работещи за посолството на САЩ в Анкара, по обвинения, че са подпомагали опита за преврат. Ердоган вече е арестувал дузина американски граждани - сред които учен от НАСА и християнски мисионер, по подобни обвинения. Турският лидер иска да ги изтъргува за Гюлен и Зараб, казват турски депутати и американски дипломати.

Нито Джулиани, нито Мукаси разговаряха с "Нюзуик" по темата, но служители в администрацията на Тръмп, които искат да останат анонимни заради чувствителността на въпроса, казват, че са се опитвали да разберат дали Тръмп би се съгласил на подобна размяна на затворници. По настояване на държавния секретар Рекс Тилърсън и на съветника по националната сигурност Макмастър Тръмп отказва да сключи такава сделка, каза говорител на Държавния департамент.

Оплитането на Тръмп в турската мрежа обаче продължава. Специалният прокурор разследва дали консултантската работа на Флин за Турция е включвала дискусии за това САЩ да върнат на Анкара Гюлен. След срещата, на която е обсъждано евентуално отвличане през септември, в. "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че на Флин и на сина му Майкъл Флин-младши са били



предложени 15 млн. долара при втора среща с турски представител в Ню Йорк,



за да участват в задържането на мюсюлманския проповедник. Тази среща се е състояла през декември 2016 г., докато Флин е бил част от преходния екип на Тръмп за влизането в Белия дом. В края на ноември връзките на бившия генерал с турците станаха част от споразумението със Зараб, което предизвиква спекулации, че търговецът на злато може да оцапа Флин и сина му, като се знае колко е близък той до турския лидер.

Не мина много време, след като стана ясно, че Зараб е променил позицията си, Флин също постигна сделка. На 1 декември той призна, че е излъгал ФБР не само за това какво е обсъждал с руския посланик; той също заяви, че е дал неверни данни на американското правителство за работата си за Турция. "Признавам, че действията, за които направих признания в съда, са били погрешни... и с вяра в Господ работя, за да поправя нещата", заяви той.

Независимо от случващото се с Флин гневът на Ердоган по случая "Зараб" е последният сигнал, че отношенията между Вашингтон и Анкара се заплитат, казват бивши и настоящи американски държавни служители.

Това напрежение го имаше и преди Тръмп. Администрацията на Обама не само че пренебрегна молбите на Турция да върне Гюлен; двете страни имат разногласия и за американската подкрепа, оказвана на кюрдите, борещи се срещу ИДИЛ и срещу сирийския президент Башар Асад. Турция от дълго време воюва с кюрдските сепаратисти у дома и е гневна, че САЩ подкрепят тези, които се бият в Сирия.

Съвсем скоро напрежението между Вашингтон и Анкара ескалира. Администрацията на Тръмп беше притеснена, че турски охранители се нахвърлиха върху протестиращи срещу Ердоган пред турското посолство във Вашингтон през май. Докато делото срещу Зараб продължава, Алиръза казва, че отношенията между САЩ и основния му съюзник в НАТО "са в криза".

Белият дом



официално се преструва, че отношенията с Анкара са добри.



През есента Тръмп се срещна с Ердоган в Общото събрание на ООН в Ню Йорк и заяви: "точно сега (Турция и САЩ) са близки, както винаги сме били". В частен разговор обаче служители в администрацията признават, че изявлението на Тръмп е било или пожелателно, или умишлено измамно.

Бивши служители в Белия дом казват, че сблъсъкът с Анкара скоро може да стане още по-сериозен. Американците имат доста интереси в Турция. Страната е стратегически важна заради разположението си между Запада и Близкия изток. САЩ преди време започнаха важни мисии в рамките на войната срещу тероризма извън територията си. Борбата срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак значително стесни обхвата си, а след делото срещу Зараб САЩ могат да наложат сериозни глоби на водещи турски банки, които са били замесени в заобикалянето на санкциите. Турската валута и фондовият пазар вече реагираха на тези страхове. Икономически срив може да направи Ердоган политически по-уязвим - дали може да си позволи честни избори през 2019 г., това е голямата въпросителна.

Еделман, който е бивш посланик на САЩ в Анкара, наскоро смая малка публика във Вашингтон, когато заяви, че



Турция може да тръгне по пътя на "гражданска война"



Той добави, че не вижда как отношенията със Запада могат да се подобрят, докато Ердоган е на власт.

Ердоган използва кризата, за да раздвижи антиамериканските настроения в Турция. На 1 декември турската прокуратура издаде заповед за арест на Греъм Фулър, който е бивш служител на ЦРУ. Той е обвинен в "участие" в опита за преврат от 2016 г. Междувременно турски държавни медии определиха процеса срещу Зараб като провокация от вида "око за око, зъб за зъб" срещу Анкара, тъй като държи зад решетките американци. Антиамериканската кампания е последният пример за това как Ердоган - демократично избран лидер с авторитарен уклон - подхранва параноя сред народа си, като я използва, за да подклажда все по-голямото разделение между ислямисти и привържениците на светската държава.

Турският президент може би има основателни причини да е параноик. Дни преди да започне делото срещу Зараб, прокуратурата съобщи, че обвиняемият се е съгласил да се признае за виновен и да свидетелства по дело срещу Мехмет Хакан Атила, който е зам.-шеф на банка "Халк" - една от най-големите финансови институции в Турция. (Той пътува до Ню Йорк сити през март, където беше арестуван от ФБР. Остана неясно защо е предприел подобни действия след ареста на Зараб.)

В края на втория ден от разпита на Зараб търговецът на злато съобщи подробности за корупцията по най-високите етажи в турското правителство. Когато за първи път се опитва да получи достъп до иранските пари, като разменя злато за петрол и газ, той твърди, че се сблъскал със съпротива от страна на Атила, който смятал, че Зараб ще привлече прекалено голямо внимание, тъй като е женен за популярна личност. Така че Зараб се обърнал към влиятелен приятел - Зафер Чаглаян, който бил турски министър на финансите и близък сътрудник на Ердоган. Твърди се, че Чаглаян му казал, че ще посредничи в търговията със злато с Иран и иска половината от цялата печалба. След като финансовият министър бил въвлечен, Зараб свидетелства, че Атила се отказал от възраженията си и дори започнал да помага за изпирането на парите от приходите. (Обвинения са отправени и на Чаглаян, но той не е изправен пред съда, тъй като Турция отказва да го екстрадира. Атила пледира невинен по отправените му обвинения.)

Още по-лоши новини могат да дойдат за Ердоган. Той отрича да е знаел за иранските златни схеми на Зараб, но унищожителна информация от турските записи може да се появи в хода на делото, а сензационни подробности за корупцията по висшите етажи на властта могат да му нанесат политически вреди, казват източници, запознати със случая. (Те искат да останат анонимни, докато тече делото.) Според тях записите ще покажат, че Ердоган се е срещал със Зараб и с други участници в схемата през 2013 г. Те са обсъждали продажби на злато, очевидно като начин да се повиши износът на Турция и да се пребори нарастващият търговски дефицит.

Ердоган обяснимо е притеснен от делото "Зараб", но то няма да е достатъчно да свали от власт турския президент. Подобно на други властни мъже, той контролира медиите в страната и използва негативни публикации от чужбина, за да насърчава настроенията "ние срещу тях" сред привържениците си, които са половината население на страната. Засега успява.

Както казва Еделман, Ердоган "няма да отиде никъде без борба".