|
| *** |
- Добрутро - рекох изненадано.
- Вие ли сте Теменужка Петрова? - попита делово единият полицай.
- Не - признах си.
- А тя къде е?
- Нямам представа - пак си признах. На полицията всичко трябва да се признава.
- Лоша работа - рече вторият полицай. - А вие какъв й се падате?
- Не знам - вдигнах рамене. Чувал съм, че чистосърдечните самопризнания облекчават участта на заподозрените. А наистина не знам - аз тая Теменужка за първи път я чувам.
- Ще ви помоля да й предадете, че сме я търсили - каза полицаят. - Обявена е за национално издирване, разбирате, сериозна работа... Е, извинете за безпокойството, ние трябва да обиколим още няколко адреса...
- Чакайте! - помолих. - Може ли само една бърза консултация! Аз какво трябва да направя, та да ме обявят и мен за национално издирване?
- Ами - рече полицаят, - предполагам - някакво престъпление от общ характер. Защо?
- Защото ми писна - казах. - Защото ми омръзна непрекъснато да ме тормозят. От парното ме намират когато им текне и ми лепят призовки по вратата. От енергото ми изключват бушоните. Данъчните са ми залепили името на витрината си, до трамвайната спирка. Домоуправителят ме излавя по стълбището, за да ми прибере таксата за входа. Искам да бъда обявен за национално издирване!
Полицаите се заинтересуваха.
- От какъв зор?
- Ами - започнах да обяснявам - четох, че хората, обявени за национално издирване, никой за нищо не ги дири. Ток си имат, но не плащат. Къща си имат, но е на неизвестен собственик. За данъчните не съществуват. Домоуправителите ги заобикалят, защото ги е страх от тях. Моля ви се, дайте ми една лепенка "Обявен за национално издирване", та да си я залепя на вратата под табелката с името и да мирясам!
- Нямаме такива лепенки - каза полицаят.
- Да не са свършили? Дайте тогава от другите - "Обявен за международно издирване"! Знаете ли, винаги съм мечтал да ме издирват в Париж! Командировани агенти под прикритие да ходят по големите булеварди, да спират минувачите, да им показват моята снимка и да питат дали не познават тоя индивид, дирен из цяла Европа! Историята ще стигне до вестниците, ще ме нарекат "Загадъчния българин", ще съчиняват за мен истории, пикантни истории, някой сръчко може и роман да напише за мен - "Един българин в парижките потайности", после и филм по него да се спретне - копродукция, та и нашите някой лев да видят, ще се снима ту тук, ту там, ще прославим държавата!
- Няма да стане - скептично рече полицаят. - Като ги знам нашите колко са парлевуфрансета, ще вземат по погрешка да питат "вуле ву куше авек моа" и ще ги бъркат я с пезевенци, я с третия пол. Чувал съм, че там са толерантни, ама не ми се вярва да са чак дотам.
- Това вулеву какво значи? - попита другият полицай. Очевидно и той беше парлевуфрансе.
- Значи "искате ли да спите с мен" - снизходително рече първият. - Има и такава песен!
- С теб - не, но иначе много ми се спи - призна колегата. - Дай да бягаме, че тоя много ни заглавичка тука, ще изпуснем и останалите трима.
И тоя път не можах да се вредя за национално издирване. Заключих след тях и тръгнах към кафеварката, когато на вратата пак се задумка. Отворих - пак тия двамата.
- Вие сигурен ли сте, че не сте Теменужка Петкова?
Има още надежда, братя, ако изчезна някой ден, да знаете, че най-после и аз съм обявен за национално издирване!
