- Господин Василев, как ще се отрази скъпият ток на германските фирми и имате ли вече оплаквания от новите цени?

- Все още не мога да кажа, тъй като темата не е обсъждана. Не следим всички проблеми, освен ако не правим обзор или не правим годишната си анкета.

- Данните на БНБ показват не много големи немски инвестиции, но при стокообмена определено има изненади, нали така?

- Да. Ние работим с данните на БНБ и те показват, че за деветте месеца на 2017 г. инвестициите са 61 млн. евро, което не е много. Все пак радващото е, че нямаме изтичане на капитали. Представянето ни би могло да бъде и по-добро - имали сме и по-силни години, но все пак тези данни ще претърпят ревизия, тъй като все още са предварителни. Германия е третият най-голям инвеститор в България след Холандия, която е вложила за същия период 730 млн. евро и след Швейцария, чиито инвестиции са около 130 млн. евро.

Постижимо е както да направим нов рекорд в търговията с Германия, така и да привлечем повече немски инвестиции. В Германия има една институция - "Източна комисия на германската икономика", която следи 21 държави в Източна Европа и по отношение на двустранната търговия България е на трето място. На първо е Русия с 60 млрд. евро, Румъния с 30 млрд. евро стокообмен и после идваме ние - с около 7 млрд. евро. Това е знаково. Ние сме преди Сърбия, Хърватска, Украйна - други по-големи пазари. Обликът на България определено се променя и инвеститорите все по-често гледат насам, дори с оглед на председателството ни. Някои неща определено приковават вниманието на немските бизнесмени.

- Кои например?

- В момента се провежда международната "Зелена седмица" в Берлин, където партньорска страна е България. Обратната връзка, която ние получаваме, е, че страната ни се представя на много високо ниво. Дано това се случва по-често, защото сега предстои и голямото туристическо изложение в Берлин. Има области, в които в момента България сякаш е набрала инерция и все повече привлича Германия. Ето, в София дойде и канцлерът Ангела Меркел. Това говори, че България постепенно влиза във фокуса на инвеститорите, защото до този момент тя по-скоро бе в периферията.

Имаме два проблема, за които непрекъснато говорим - Шенген и влизането в чакалнята за еврозоната. Надяваме се това да се случи скоро, но проблемите са повече политически, отколкото някакви други. Ако излезем от сферата на инвестициите, голямата, добрата новина, е, че очакваме рекорд в двустранната търговия. Германия е най-големият пазар на български стоки и по предварителни данни смятаме, че през 2017 г. стокообменът ще достигне 7.5 млрд. евро. Това не е било никога. В същото време българският износ се развива много по-бързо, отколкото вноса от Германия. Това ще бъде още едно голямо изключение след 2013 г. - да нямаме търговски дефицит, а да сме на положително салдо.

- Търси ли нещо различно немският пазар на фона на рекордния стокообмен?

- Стоките, които изнасяме, са традиционните. Трябва да отбележим и дела и участието на немските фирми, които произвеждат в България, но изнасят за Германия готовата си продукция. Това също е български износ, защото тези фирми дават заплати тук и тук плащат данъците си. Те също допринасят до голяма степен за бързото нарастване на българския експорт. Германският пазар е много капризен и е доста структуриран, но самият факт, че сме член на ЕС, също оказва силно влияние върху решението на това дали една фирма да дойде тук, или не. В годините след кризата ние непрекъснато бележим рекорд след рекорд и аз смятам, че резервите още не са изчерпани докрай. Затова смятам, че тази година можем да минем това постижение - пак казвам - защото Германия продължава да бъде най-големият партньор за български стоки и услуги.

- Преди близо две години казахте, че за да дойдат инвеститорите, трябват реформи, и то най-вече в работата на съдебната система. Случиха ли се те?

- Не бих казал, че има прогрес в тази сфера, защото в анкетата, която правим всяка година, фирмите казват, че това е пречка. Изследването се прави в 16 държави от Централна и Източна Европа и по този показател - работа на съдебната система, сме на последно място. Тази година предстои да направим отново допитване сред фирмите, но засега като че ли темповете на реформите не са почувствани от немските фирми.

В същото време се правят прогнози за ръст от 4% и аз смятам, че това е постижимо, но изходната база е съвсем различна. Трябва да си даваме ясна сметка за големите пазари. Ако говорим за Германия, Франция, Италия - при тях ръст от 1-2% е несъпоставим спрямо 5-6%, какъвто бихме дали. Затова добре би било да направим сравнение с някои други страни като Румъния например. Миналата година беше добра за търговията, но ако искаме нещата да се случват, трябва ние самите да си решаваме домашните задачи.

Иначе работата на съдебната система е само един от проблемите. Нужни са мерки за ускоряване на борбата със сивия сектор, за честно провеждане на обществени поръчки. Проблемите пред немските инвеститори са комплексни, но тези се повтарят всяка година, макар и в различен ред. Към тях бих допълнил работата на администрацията и дори инфраструктурата, но пак казвам - реформата на реформите не се е състояла - тази в съдебната система. Ако има желание от българска страна, някои от тези неща биха могли да се решат, но до момента нямаме такова усещане. Не твърдя, че България е най-лошото място за правене на бизнес, но има какво да се желае. Да, положителните страни са ясни - ниски данъци, валутен борд, политическа стабилност - всичко това трябва да се отчита. Но трябва да работим и за преодоляване на негативите.

- Не споменахте проблема с кадрите, има ли развитие там?

- Да, той остава. Все повече фирми се оплакват от липсата на квалифицирана работна ръка. Ние продължаваме работата по дуалното професионално обучение, което е типичен германски модел. В Германия има много български студенти и ние се опитваме да ги привлечем обратно. През ноември, заедно с посолството ни в Берлин, осъществихме една инициатива за завръщане на българските студенти в България. Интересът беше много голям - 12 германски фирми, които са представени на българския пазар, им предложиха конкретни работни места. За един ден около 150 български студенти минаха през тези срещи. Не сме проследили колко от тях са били реално наети, но тази инициатива е полезна и ако подобни неща се случват по-често, ще успеем да върнем поне част от хората.

Имаме амбиции тази година да включим и други райони. Имаме списък с университетите, в които учат най-много български студенти, за да можем там да концентрираме вниманието си - като Северен Рейн-Вестфалия, Бавария, Долна Саксония.

- Само висококвалифицирани кадри ли се търсят?

- Не само. Част от инвеститорите се опитват да избегнат София и Пловдив, защото не могат да намерят не само квалифицирани, но и неквалифицирани работници. Затова интересна започва да става Северна България. В момента от инфраструктурна гледна точка тя е малко подценена, но като състояние на трудовия пазар може да бъде интересна. Има потенциал.

- Какво ще бъде новото в тазгодишната церемония на наградите на германската камара?

- Тази година имаме 32 фирми участници. Те са номинирани в четири категории - голямо предприятие, малко и средно предприятие, за социална ангажираност и за иновации. Ние даваме награда само на победителите. Имахме жури, съставено от представители на политиката, икономиката, дипломацията и медиите, където в. "Сега" е партньор. Победителите в отделните категории ще бъдат отличени и новото е, че ще връчим грамоти и на общини, с които работим тясно, и с бизнес организации. Гост на церемонията ще бъде президентът Румен Радев.