Просветното министерство не се е отказало от намерението си за въвеждане на задължително обучение за 4-годишните деца. Ведомството само изчаква дело в Конституционния съд, заведено от БСП срещу други текстове от Закона за училищното образование, за да не се налага евентуално на два пъти да прави промени в него. Това обясни просветният министър Красимир Вълчев при представянето на доклад на Световната банка за образованието.

Темата бе повдигната от директорката на столичната 7-а детска градина "Детелина" Ксения Семизорова. Според нея това ще е много полезно, особено за децата, чийто майчин език не е български. Запитан дали въпросът стои на дневен ред, министър Красимир Вълчев заяви, че задължителният обхват на децата на 4 години в детска градина е предвиден в управленската програма на правителството. "Не сме се отказали от нея. Докладът на Световната банка още веднъж потвърждава колко е важно децата да бъдат обхванати в ранна детска възраст. В него има една много интересна графика за биологията на образованието, която показва колко нервни окончания, синапси, се образуват в детския мозък в ранните години", коментира министърът.

Левицата оспори през лятото на м.г. възможността частните училища да получават държавни средства за издръжка на учениците си. Друго възражение бе свързано с държавните образователни стандарти, които не бяха приети с влизането в сила на училищния закон, а бяха оставени за написване от просветния министър. Според БСП това нарушава основния принцип важни обществени отношения да се регулират със закон, а не с подзаконови нормативни актове. Делото бе допуснато за разглеждане през октомври 2017 г., като не е ясно на какъв етап е в момента. Дори и решението да излезе скоро, приоритет на парламента ще бъде да се приемат поправките в Закона за развитие на академичния състав, споделиха от ведомството.

Твърдото намерение на управляващите обаче ще се натъкне на сериозна съпротива, тъй като редица НПО-та вече се обявиха срещу задължителното обучение за 4-годишните малчугани.

Напрежение започна да предизвиква и друга промяна в средното образование. Планираните във Враца промени в държавния план-прием след седми клас изкараха на протест директори, учители и родители. От общината предлагат намаляване на профилираните паралелки в училищата за сметка на увеличаване на професионалните, като това е подкрепено и от бизнеса. По информация на Дарик радио предложението е за 9 профилирани паралелки и за 17 професионални. Според родители и директори обаче това би ограничило сериозно правото на избор на децата. Просветният министър обаче коментира, че това не е така. Според него във Враца е намерен правилният баланс на областно ниво между двата вида паралелки.

"Политиката ни е да стимулираме обучението в професионални паралелки - както чрез финансови инструменти, така и чрез постепенно ежегодно минимално административно увеличаване на приема в професионални паралелки. Трябва да осъзнаем, че има нужда от ученици, които да се включат в професионално обучение. Бизнесът все по-често и остро ни го напомня това. След години във все по-голяма степен всички деца ще имат нужда от квалификация, отколкото от диплома за определена степен", коментира Вълчев.

НЕГРАМОТНОСТ

"44% от учениците по света не се справят с математиката, а 53% не разбират това, което четат", съобщи Хайме Сааведра, старши директор "Образование" към Световната банка. По думите му тези проценти са наполивина по-ниски в страните от Централна Европа, за Източна Европа са около 25%, за Латинска Америка - 40%, а за Африка - чудовищните 90%. "260 млн. деца по света трябва да са с основно или средно образование, а не са", коментира още Сааведра. Изводите от доклада показват, че увеличеният в последните години обхват на учениците в образователната система за съжаление не гарантира нужното качество. "Милиони ученици са в училище, но не учат", коментира експертът. Сред задачите, които стоят пред правителствата, са постигане на общо разбиране в страната за нужните компетенции, които трябва да придобият учениците, както и оценяване на придобитите знания.