Две международни организации, ангажирани със свободата на словото, имаха възможност да разберат от първа ръка защо България е класирана от "Репортери без граници" на 109-о място в света по медийна свобода.
Базираният в Лайпциг Европейски център за свободата на медиите (ЕЦСМ) организира в Брюксел дискусия за свободата на българските медии, в която участваха около 30 представители на медийни организации в Европа, както и журналисти от някои издания, членуващи в Съюза на издателите в България (в. "Сега" , "Дневник", "Клуб Z" и сайта "Медиапул"), които запознаха медийните експерти с Бялата книга за свободата на медиите в България, подготвена от СИБ.
"В началото, когато България влизаше в Европейския съюз, бяхме оптимисти. Подценихме обаче проблемите на прехода от комунистическа система към свободно и справедливо общество. Бяхме оптимисти, но днес имаме проблем", заяви председателят на управителния съвет на ЕЦСМ Хенрик Кауфхолц (Дания). Проблемът е, че преди да влезе в ЕС, България делеше през 2006 г. 35-36-о място с Франция по свобода на словото, а сега е след Габон. Като председател на Съвета на ЕС тя би трябвало да координира дискусията за посегателства над свободата на словото над държави като Полша (54-то място) и Унгария (71-во място), но се доближава до Турция, която заема 155-о място.Освен това като инициатор за европейска перспектива на Западните Балкани тя не би могла да служи по време на своето председателство за пример на кандидатките за членство, защото всички без Македония са класирани по-добре от нея по медийна свобода - Босна и Херцеговина (65-о място), Сърбия (66-о място), Албания (76-о), Косово (82-ро), Черна гора (106-о), Македония (111-о).
Ръководителката на отдел "Европа" в "Репортери без граници" Полин Адес-Мевел, която бе в София за представянето на Бялата книга, изрази силно разочарование, че по тази причина е била подложена на охулване от изданията на Делян Пеевски. Вестник "Монитор" публикува голяма информация с пропаганден тон под заглавие "Червена следа в докладите на "Репортери без граници" за България". Неговото "разобличение" се свеждаше до това, че Полин Адес-Мевел е била през 1988 г. кореспондент на агенция Франс прес в Москва. В офиса си в Париж Адес-Мевел е получила писмо със заплашителен тон заради твърдението на "Репортери без граници", че 80% от разпространението на вестници в България се контролира от Пеевски. Подобно писмо е било изпратено и до АФП.
Български журналисти разказаха за концентрацията на медиите в България, която задушава последните остатъци от свободно слово. Посочено бе вредното влияние на целенасоченото явно и потайно държавно финансиране на медии, което включва и разпределение на евфрофондове през министерства за осигуряване на медиен комфорт на управляващите, контрол над дистрибуторските мрежи и рекламните потоци. Във фокуса на вниманието бе медийната империя на Делян Пеевски, който като депутат от партия в опозиция (ДПС) всъщност обслужва управляващото мнозинство чрез медиите си. Разследващият журналист Димитър Стоянов от сайта "Биволъ", който е бил следен, заплашван и нападан физически над 20 пъти, разказа за премеждията си в своята родина. Той е бил включен в програмата "Журналисти в риск" на ЕЦСМ, чрез която е получил временно убежище.
Две пратенички на в. "Монитор" и на т.нар. Агенция "Монитор" опитаха да опровергаят колегите си. "Г-н Пеевски има само два всекидневника - "Телеграф" и "Монитор", заяви главната редакторка на "Монитор" Любомира Будакова. Тя допълни, че заедно с регионалните и спортните издания Пеевски има "всичко на всичко шест вестника, а в България излизат 42 всекидневника". Освен това Пеевски нямал "никакви радиостанции, никакви телевизии!" Нещо повече: "Г-н Пеевски няма никакъв дял в разпространението на вестници". Освен това той не е получил и едно евро от европейските фондове, разпределяни през министерства и други ведомства на властта. Тъй като пратеничките на Пеевски нападнаха участниците в дискусията с недопустими квалификации, бяха предупредени от Хенрих Кауфхолц да се придържат към приличен език.
Изпълнителният директор на ЕЦСМ Луц Кинкел (Германия) отправи три препоръки към България: правителството да гарантира плурализма и да възложи независима проверка за монополизация на медийния пазар; управляващите да прекратят разпределянето на европейски фондове за комуникационни програми само в проправителствени медии и да не отпуска такива средства на медии, отказващи да спазват общи професионални стандарти, и държавата да гарантира сигурността на журналистите чрез законови промени и ефективно да разследва посегателствата.