16 февруари,

Национален археологически музей



Националният археологически институт с музей (НАИМ) ще открие голяма изложба с 340 експоната, намерени през миналата година по нашите земи. Те са открити на 22 обекта в рамките на проучвания от ранната история до Средновековието, съобщи директорът на института доц. Людмил Вагалински пред БГНЕС. Изложбата ще остане до 1 април в Археологическия музей в столицата. Повод за експозицията е 14 февруари, който не е само празник на влюбените и виното, а и Ден на археолога. Съорганизатори на изложбата са 17 исторически и археологически музея в страната - НИМ, Регионалният исторически музей (РИМ) - Благоевград, РИМ - Шумен, РИМ - София, музей "Старинен Несебър", ИМ - Димитровград, и др.

Сред експонатите са предмети от продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол край Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис, средновековната българска столица Търново и Калиакра. Някои от най-впечатляващите находки са антропоморфните статуетки от къснонеолитното селище при Дамяница, златен амулет от селищна могила Юнаците, червенофигурен кратер от Аполония (Созопол), златна огърлица от Хераклея Синтика, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково, Димитровградско, изящна нефритена катарама от Калиакра.

Доц. Вагалински използва брифинга за представяне на изложбата, за да адресира и проблема с иманярството. "30 000 активно действащи иманяри и дилъри на високо ниво разграбват културното ни наследство, иска се политическа воля, за да се справят институциите с този криминален проблем. Много е зле положението и ние, които сме буквално на терен, на полето, се сблъскваме с брутални картини и не знам дали и в Африка има такова унищожаване на археологическото наследство", отбеляза той.