Премиера: Младежки театър "Николай Бинев"
Режисьор: Стайко Мурджев
Стайко Мурджев, който заедно с Галин Стоев и Явор Гърдев бе номиниран преди дни за наградата "Икар" за най-добър режисьор, посреща публиката на най-новата си постановка. Става дума за спектакъла "Петел", създаден по пиесата Cock на добилия популярност млад британец Майк Бартлет. Отличена е с "Лорънс Оливие" и за пръв път се реализира у нас. Премиерата се състоя в края на миналата седмица в Младежки театър "Николай Бинев". Както и в Papas in motion - друго актуално заглавие от столичния афиш (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"), водещата тема в трагикомедията е свързана с вътрешните лутания на човека, изпитващ влечение към представителите на същия пол.
Изчистената сценография, дело на Марина Райчинова, представлява осветен кръг. Асоциираме го с дансинг заради игровия елемент, включващ хореография и пластика, специалист по които е Станислав Генадиев. "Игрови" е и в преносния смисъл. Самият Джон, главният герой (Бойко Кръстанов), иронично оприличава случващото се на популярната игра "Истината или се осмеляваш".
Напомня ни също на боксов ринг, в чиито очертания с настървение воюват за любовта на Джон млада жена (Рая Пеева) и хомосексуалист, с когото е имал 7-годишна връзка. В образа на въпросния поредна силна роля прави носителят на "Аскеер" за изгряваща звезда Александър Хаджиангелов.
Не на последно място, в сценичното оформление съзираме далечна препратка към древната история за кавказкия тебеширен кръг. Особено в епизода, когато в идеалния му център е застанал Джон, а от двете му страни са другите двама участници в нестандартния любовен триъгълник, готови сякаш да го разкъсат. Акцентът в пиесата обаче не е върху външния конфликт, а върху вътрешната борба, която се води у Джон, изживяващ опустошаваща го криза на личността. "Сякаш си неоцветена картинка", така вижда психологическия му профил сексапилната му приятелка, твърдо решена да го вкара в "правия път".
Кулминацията е вечерята, организирана в дома на неназования персонаж на Александър Хаджиангелов, когато в ролята на "арбитър" се появява баща му (Михаил Билалов). Внушението за шума от храненето, който успява да заглуши всичко, се подсилва от друг важен щрих в сценографията. Това е ексцентричното осветително тяло, сглобено от парчета от счупени чинии и чаши - символна проекция на отломките от разбити сърца, каквито са последиците от съдбовната вечеря.
Следващите представления се играят на 21 февруари, а също и на 15 и 28 март.
----
* Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 години.
Почна се отвсякъде...
И колко души в България се интересуват и ще съпреживяват на “лутанията“ на изпитващите “влечение към представителите на същия пол“?
Свършиха се социалните пиеси ли? Поне “Опера за три гроша“ не могат ли да представят? Всъщност едва ли могат - нужни са наистина много талантливи актьори и режисьори, а не пеперудки, подскачащи след политкоректните моди на деня. Които моди обаче видимо носят награди.