:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,996,131
Активни 146
Страници 13,155
За един ден 1,302,066

Бойко Кръстанов изнемогва между "два бряга"

"Петел" е за силата на чувствата, търсещи излаз в традиционна и нетрадиционна посока
Снимки: Гергана Дамянова
"За мен жените са нещо като вода, когато ми се пие бира", изповядва героят на Бойко Кръстанов.
Премиера: Младежки театър "Николай Бинев"

Режисьор: Стайко Мурджев



Стайко Мурджев, който заедно с Галин Стоев и Явор Гърдев бе номиниран преди дни за наградата "Икар" за най-добър режисьор, посреща публиката на най-новата си постановка. Става дума за спектакъла "Петел", създаден по пиесата Cock на добилия популярност млад британец Майк Бартлет. Отличена е с "Лорънс Оливие" и за пръв път се реализира у нас. Премиерата се състоя в края на миналата седмица в Младежки театър "Николай Бинев". Както и в Papas in motion - друго актуално заглавие от столичния афиш (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"), водещата тема в трагикомедията е свързана с вътрешните лутания на човека, изпитващ влечение към представителите на същия пол.

Изчистената сценография, дело на Марина Райчинова, представлява осветен кръг. Асоциираме го с дансинг заради игровия елемент, включващ хореография и пластика, специалист по които е Станислав Генадиев. "Игрови" е и в преносния смисъл. Самият Джон, главният герой (Бойко Кръстанов), иронично оприличава случващото се на популярната игра "Истината или се осмеляваш".

Напомня ни също на боксов ринг, в чиито очертания с настървение воюват за любовта на Джон млада жена (Рая Пеева) и хомосексуалист, с когото е имал 7-годишна връзка. В образа на въпросния поредна силна роля прави носителят на "Аскеер" за изгряваща звезда Александър Хаджиангелов.

Не на последно място, в сценичното оформление съзираме далечна препратка към древната история за кавказкия тебеширен кръг. Особено в епизода, когато в идеалния му център е застанал Джон, а от двете му страни са другите двама участници в нестандартния любовен триъгълник, готови сякаш да го разкъсат. Акцентът в пиесата обаче не е върху външния конфликт, а върху вътрешната борба, която се води у Джон, изживяващ опустошаваща го криза на личността. "Сякаш си неоцветена картинка", така вижда психологическия му профил сексапилната му приятелка, твърдо решена да го вкара в "правия път".

Кулминацията е вечерята, организирана в дома на неназования персонаж на Александър Хаджиангелов, когато в ролята на "арбитър" се появява баща му (Михаил Билалов). Внушението за шума от храненето, който успява да заглуши всичко, се подсилва от друг важен щрих в сценографията. Това е ексцентричното осветително тяло, сглобено от парчета от счупени чинии и чаши - символна проекция на отломките от разбити сърца, каквито са последиците от съдбовната вечеря.

Следващите представления се играят на 21 февруари, а също и на 15 и 28 март.

----

* Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 години.

 -----
7
2128
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
13 Февруари 2018 06:11
Почна се отвсякъде...
И колко души в България се интересуват и ще съпреживяват на “лутанията“ на изпитващите “влечение към представителите на същия пол“?
Свършиха се социалните пиеси ли? Поне “Опера за три гроша“ не могат ли да представят? Всъщност едва ли могат - нужни са наистина много талантливи актьори и режисьори, а не пеперудки, подскачащи след политкоректните моди на деня. Които моди обаче видимо носят награди.
13 Февруари 2018 09:18
Почна се отвсякъде...


Всъщност още от 2010 г. С "Монолози на/за вагината":

Тази забележителна книга е гореща и влажна. Скандална, провокативна, болезнено истинна. Тя е уникално събитие за българския театър,
защото постановката „Монолози за вагината” се играе над десет сезона,
а залите са винаги пълни.
Тя е уникално събитие за световния книжен пазар, защото тиражите й се измерват със седемцифрени числа.
Но тя е предимно гореща и влажна, като сълзите от радостта на признатата лесбийска любов, като сълзите от болка по време на тайнството Раждане, като сълзите от унижението при групово изнасилване.
В ръцете ви е горещото пулсиращо второ сърце на Жената. Разлиствайте с внимание и нежност.

Ева Енслър е световноизвестен автор на бестселъри и признат драматург, чиито произведения за сцена включват „Монолози за вагината”, „Необходими мишени” и „Доброто тяло”. Тя е автор и на „Най-сетне несигурност”, политически мемоар. Енслър е основателката на V-Day (vday.org), световно движение за прекратяване на насилието над жени и момичета. През последното десетилетие движението V-Day е събрало повече от 70 милиона долара за местни групи в различни страни, които работят за прекратяване на насилието над жени и момичета по целия свят. Най-новата й книга – „Аз съм емоционално създание”, се радва на още по-голяма популярност.

Пиесите на Ева Енслър – „Монолози за вагината” и „Доброто тяло”, са поставени на сцена в Театър 199 „Валентин Стойчев” в София. „Монолози за вагината” в изпълнение на Цветана Манева, Снежина Петрова и Вяра Коларова се играе с огромен успех вече десет сезона.
* Номинация „Аскер” 2001 на Снежина Петрова
* Номинация „Аскер” 2001 на Галин Стоев за режисура
* Награда за женска роля на трите актриси на театралния фестивал в Благоевград 2001
* Над 200 представления в Театър 199 „Валентин Стойчев”
13 Февруари 2018 11:21
Омайникът Карфиолио Стайков, който заедно с Гугулин Стоев и Явор Тесноогърдев бе номиниран преди дни за награда "Икар" за най-добър режисьор, зарадва публиката с най-новата си постановка. Тя е посветена на игривите февруарски празници. Става дума за спектакъла "Дискретният чар на ануса", създаден по пиесата Culus на добилия популярност млад британец Бартлет Юмер-Хартли. Отличена е с "Лорънс Оливие" и за пръв път се реализира у нас. Приятната тръпка започва още от автора - по баща той е жена от Анадола, а по майка е мъж от Стафордшър‎. Тази странна особеност още от детските години изостря неговата чувствителност и предпоставя интересите му към най-дълбинните пластове на човешката психика. Премиерата се състоя в края на миналата седмица в театър 199. Както и в няколко други актуални заглавия от столичния афиш, водещата тема в трагикомедията е свързана с вътрешните лутания и външното абсолютно изгубване на човека, изпитващ непрестанно влечение към официалните представители на всички полове.

За изчистване на сценография се е погрижила Кончита Райчинова. Знаем, че в тези си начинания тя винаги разчита на еко и био препарати. В случая сцената блести с аптекарска чистота и представлява нищо повече от един матово осветен кръг. Асоциираме го с кръг, чието лице в края на спектакъла зрителите сами ще могат да изчислят. Хореографията е пестелива и с нея отлично се е справил Холостомер Генадиев - инструктор по конна езда. Очертаният от прожектора кръг и хореографията напомнят странен дансинг, на който единствено танцуващ се оказва конят Кабиюк - гост артист от конна база Аспарух.

Действието се развива изцяло в каруца, от която през целия спектакъл тримата герои не слизат. Главният герой Нконо (чаровникът Иван Юруков) започва да търси себе си. След като три години не се намира, той си купува кон и каруца. В нея Нконо посреща гостите си - млада жена (Рая Пеева) бореща се за любовта му и хомосексуалист, с когото е имал 7-годишна топла връзка. В образа на въпросния поредна силна роля прави носителят на "Дупеер" за изгряваща звезда Алекзандер Хаджиоланович. Действието се развива с ленива блаженост. За героите няма теми табу. Диалозите им са бавни и странни. В тях те използват остроумно дори своите вагини и анали. Кулминацията настъпва, когато към тях се присъединява бащата на неназования персонаж (Билял Мюмюнов) и конят Кабиюк. В каруцата е сервирано еко сено, което се услажда на всички. Шумът от хрупането му и откровените подпръцвания глушат всичко и се превръщат в контрапункт на вербалното. Спектакълът е с отворен финал - вечерята не престава 8 минути. Светлината започва бавно да се топи, Кабиюк танцува полка, другите персонажи тъпчат сено във всичките си телесни отверстия. Накрая цялата зала потъва в мрак, така че публиката я напуска лутайки се.

Следващите представления се играят на 21 февруари, а също и на 15 и 28 март.
13 Февруари 2018 12:33

Звън, безсърдечен си!

13 Февруари 2018 17:36
Уважаеми Звън, имате поща от мен. Ако имейлът ви е активен.

МБ
13 Февруари 2018 18:01
"Cock" само е доста пестеливо, лаконично наименование, което англичанчето си е турило на творбата, с която се опитало нещо катоконкуренцийка да спретне на творбата за вагиналните монолози! Можеше да я нарече "(слово)Излиянията на COCK-а ми"! Слушах ги вчера по БНР-то и режисьорчето, и актьорчето, раздуваха пред някаква възторжена радио-деятелка! Нема да ги гледам!
13 Февруари 2018 18:15
Звън,

Действието се развива изцяло в каруца, от която през целия спектакъл тримата герои не слизат


Като прочетох, че не слизат си рекох, че сигурно случаят им е аналогичен на оня, дето Вуте и Пена тръгнали с каруцата селскостопанската си продукция да реализират на софийския пазар! Затъркаляла се каруцата по макадама към Софията, и след не много време Пена рекла на Вуте: Вуте, цуни ма бе! Цунал я той и пак в пътя се загледал, ПТП да не се предизвика... Обаче след малко Пена пак: Цуни ме пак, бе Вуте! Тоя път той първо я огледал внимателно, после и под нея погледнал, па й рекъл: Ей, Пено, я да ставаш веднага от краставиците, и да седнеш връз спанако!



Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД