Не е важно какво пишат вестниците - важно е какви заглавия слагат. Вземаме флагмана на дон Шиши "Монитор", в който пише: "Откриха близо килограм злато в гащите на румънка". В текста се оказва, че работата е друга - находището е по-малко, не е изцяло златно и не е концентрирано в гащите. Конкретно: "718 грама недекларирани златни и сребърни накити откриха в бельото, дрехите и дамската чанта на румънска гражданка митническите и гранични служители на ГКПП Лесово". Ето защо читателят трябва да вземе ясно решение какво да чете: заглавието или текста - иначе съвпадението може да е случайно.

По принцип съкровище може да се намери навсякъде. "24 часа", ужким е в друга орбита, ни атакува със заглавие: "65-годишна хвърли в боклука 24 000 лв., хванаха измамника". Измамникът не е боклука, а някой си Никола К., хванат, докато шофира "Фолксваген Шаран". Шаранът обаче не е той, а жертвата на телефонната измама.

"Телеграф" също рови боклука. За него е сигурно в чия орбита е. Става дума не за боклука, а за вестника. Той пише: "Хвърляме 2 млн. гуми на боклука". Бре, да му се не види - откъде толкова много коли в България, че само изтърканите им гуми да са 2 млн. годишно? Четем и разбираме каква е работата: ние не изхвърляме такова количество гуми, а търговци внасят 42 000 тона стари гуми от Европа да ги рециклират. Всичко е точно, стига да не търсим прилика между заглавие и текст.

При "Труд" няма такъв проблем, защото си кара по социалистически, както си знае. На първа страница слага заглавие като дялан камък: "Жекова кове нови шампиони". Някои са забравили соцклишетата, но винаги могат да бъдат извадени на светло. Любимото занимание на соцпечата бе да открива ковачници на кадри. Съдбата на труженика бе да го коват или да кове другите в зависимост от партийната повеля - дали е чук, наковалня или кадър за коване. Сега е сноуборд!