|
| ---- |
Данните в нея са толкова пунктуални, че изглеждат напълно достоверни. Неслучайно са впечатлили българския премиер, който изригна пред медиите: "Като отворих изпратеното от чешкия премиер, какво да видя: руско-грузински офшорки, руски банки, български, и то такива, които по някаква причина са имали проблеми". Той отказа да назове участниците във финансирането - заради банковата тайна, и прати информацията от Чехия в парламента, за да се запознаят с нея депутатите.
Оказва се, че бизнес дамата от Пазарджик Гинка Върбакова наистина разчита на финансиране от Първа инвестиционна банка, Уникредит Булбанк и Българската банка за развитие, въпреки че упорито отричаше да има договорки с тях, както и с офшорки. Изброените банки също отричаха да имат нещо общо с амбициозните планове на Гинка Върбакова или отказваха коментар.
Според справката, която "Капитал" успя да открие и публикува на сайта си, купувачът "Инерком" на Гинка Върбакова ще участва в сделката със скромната сума от 20 млн. eвро, като 5 млн. евро са вече внесени като гаранция за участие в процедурата. Уникредит Булбанк и ПИБ са декларирали намерения да отпуснат кредити на "Инерком" - съответно 180 млн. евро и 80 млн. евро. Освен това Българската банка за развитие е изразила готовност да отпусне 65 млн. евро за рефинансиране на заем, който ЧЕЗ е взел през 2016 г. от ЕБВР. Според условията на ЕБВР заемът трябва да се погаси незабавно, ако настъпи и промяна в собствеността на ЧЕЗ и новият инвеститор не е стратегически.
В таблицата за финансирането се виждат и офшорни компании - Score Trade и Global Victory Trust. Именно за тях чешкият "Лидове новини", собственост на премиера Андрей Бабиш, писа, че са свързани с бившия собственик на софийския мол "Парадайз център" Паата Зурабиевич Гамгонеишвили. Компанията на грузинеца с руски паспорт получи миналата година над 250 млн. евро от продажбата на мола.
Според схемата Score Trade трябва да осигури средства за покупката на българските активи на CEZ от две швейцарски банки - 50 млн. евро от Julius Baer и още 27 млн. швейцарски франка от Vontobel. Global Victory Trust се включва със 100 млн. евро от руската Сбербанк.
Така общият финансов ресурс е 512 млн. евро, а покупната цена е 342.4 млн. евро, като е записано, че "Инерком" може да не използва всички изброени източници на финансиране, посочва "Капитал". Вероятно общата сума включва и намерението на "Инерком" да предложи да изкупи акциите на дребните акционери в българските дружества на ЧЕЗ.
Смут вчера внесе изявлението на чешкия премиер Андрей Бабиш, че не е изпращал никакви документи по сделката на Борисов, още повече пък секретни. "По повод появили се медийни интерпретации държим да уточним, че информацията относно сделката с ЧЕЗ е изпратена веднага след проведения телефонен разговор между премиерите Борисов и Бабиш от електронната поща на Ондрей Ланда, заместник-министър на финансите в чешкото правителство и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ, до съветник в кабинета на българския министър-председател", се казва в съобщението от МС. От пресслужбата посочват, че върху справката няма гриф за сигурност, но тъй като идвала от друга държава и съдържала "данни за евентуални бъдещи банкови операции", е заведена в секретното деловодство на Народното събрание.
БСП обаче определи като "хвърчащ лист" справката, внесена от премиера в секретното деловодство на НС. Левицата поиска "документът" да бъде разсекретен за предстоящото днес заседание на комисията по енергетика, на което ще се дискутира скандалната сделка. Соцдепутатът Жельо Бойчев коментира, че в секретна секция е видял "поредната подигравка на Бойко Борисов с всички българи, беше ни предоставен един хвърчащ лист без подпис и печат, с информация, която няма никакво основание да бъде класифицирана". Бойчев коментира, че поведението на премиера е необяснимо и неоправдано. "Той или лъже българския народ, че няма информация за тази сделка, или, ако наистина не е знаел, мястото му не е там", отсече депутатът. БСП настоява на заседанието на комисията по енергетика да дойде и ръководството на ББР, което "излъга, че няма никакво отношение към покупко-продажбата на ЧЕЗ", поясни Бойчев. Според него, след като държавната банка ББР стои зад купувача на ЧЕЗ, това означава, че правителството на Бойко Борисов стои зад Гинка Върбакова.
Последва странна реакция от ГЕРБ. "Ако БСП са сигурни, че няма нищо секретно, те да поканят и трите банки, изброени в този документ. Не можем да каним само една, ако каним някой, трябва да каним и трите банки", коментира председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Според него, ако правителството намери законова възможност да разсекрети "справката", щяло да го направи.
Спешни законови промени ще спират сделката на "Инерком"
Планира се КЕВР да получи по-големи правомощия да се намесва при продажба на енергийни дружества
ГЕРБ и "Обединените патриоти" спешно вкарват промени в Закона за енергетиката, които може да стопират сделката между ЧЕЗ и "Инерком". "Все още продажбата не е финализирана и има време КЕВР да получи правомощия да се произнесе по нея", заяви вчера след заседанието на Министерския съвет вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Той обясни, че парламентарните групи на "Обединени патриоти" и ГЕРБ са се разбрали законовата разпоредба да бъде вкарана в четвъртък или петък в Народното събрание, а още следващата седмица да бъде одобрена от енергийната парламентарна комисия.
Вносител на поправката ще бъде депутатът от ВМРО Искрен Веселинов. С новата законова разпоредба КЕВР като държавен контролен орган ще получи реални правомощия да контролира всяка една важна сделка в енергетиката, да има право да изисква информация, включително и да стопира сделки, обясни Каракачанов. В момента законодателството позволява намесата на КЕВР само когато се продават обособени части или се залагат активи на енергийни дружества, но не и при продажба на активи.
Не е ясно обаче дали в промените в Закона за енергетиката ще фигурира и предложението на лидера на "Атака" Волен Сидеров държавата да придобие блокираща квота от 34% в електроразпределителното дружество.
Каракачанов призна, че е притеснен от продажбата на ЧЕЗ на пазарджишката "Инерком". "Въпросът не е само дали някой ще намери 320 млн. евро. Много хора по света могат да намерят тези пари. Тук става въпрос за изключително важно за икономическите интереси и националната сигурност на страната предприятие и трябва внимателно да се следи кой купува подобни структуроопределящи предприятия, каквито са електроразпределителните дружества. Не може да ни е безразлично като държава, че 40% от територията, включително София, ще попаднат в ръцете на една или друга фирма. Трябва да сме наясно кои фирми кандидатстват, кой купува, трябва да има механизъм държавата да си казва мнението", обясни Каракачанов.
Конкретно предложение как КЕВР да бъде овластена с нови правомощия в Закона за енергетиката е предоставил до председателите на енергийната, финансовата и правната комисия в парламента проф. Валери Димитров, член на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание и бивш председател на Сметната палата.
В Закона за енергетиката буквално трябва да се пренесат разпоредбите от Закона за кредитните институции и Кодекса за социално осигуряване, които уреждат даването на разрешение за придобиване на квалифицирано дялово участие (10 и повече процента от акциите) или друго по размер участие в капитала на лицензираните дружества, предлага проф. Димитров. Така новият режим ще може да се приложи и за висящия казус с ЧЕЗ. Това не е обратно действие на закона", посочва Димитров.
Пред Медиапул той коментира, че за него е необяснимо защо досега държавата не е предвидила правомощия на КЕВР да одобрява прехвърлянето на дялови участия в ЕРП-тата, при положение че й е предоставена власт да издава, изменя или отменя техните лицензи. Енергийният регулатор трябва да може да упражнява върху тях контрол, аналогичен на надзора, който БНБ и КФН упражняват върху банките, пенсионните дружества, инвестиционните посредници, смята проф. Димитров. Така например БНБ и КФН, освен да издават лицензи, имат властта и да упражняват надзор при сделките с акции в компаниите, които лицензират. ЕРП-тата са монополни доставчици на услуги, засягащи огромна част от българското население, и са не по-малко важни от банките, пенсионните дружества и застрахователите, посочва проф. Димитров.
Ако не контролираш акционери и съдружници със съществено влияние върху дейността на лицензираното дружество, самото лицензиране не струва пукната пара като инструмент за защита на обществения интерес", смята още Димитров.
Контра
Да внимаваме с приказките за разваляне на сделката между ЧЕЗ и "Инерком", предупреждава адвокатът Емил Георгиев. Според него общественият интерес трябва да се защити, но той изисква на първо място проспалите развитието на сделката досега да понесат своята отговорност, както и данъкоплатците да не плащат от джобовете си поредната популистка щуротия. Достигането до предварителен договор с такъв мащаб със сигурност е било свързано с потрошаването на немалко пари и за двете страни по него, както и с очаквания за бъдещето на инвестицията, смята адвокатът. На този фон развалянето му ще означава вреди (и много вероятно пропуснати ползи) за страните, като отговорността ще е за развалителите, а в крайна сметка за нас - данъкоплатците. Това е така, защото инвестицията на ЧЕЗ е съобразно Договора за енергийната харта, който пък предвижда добра защита за инвеститора, особено срещу неочаквани за последния законови изменения. Предвижда и решаване на споровете около инвестицията пред международен арбитраж.
Вносител на поправката ще бъде депутатът от ВМРО Искрен Веселинов. С новата законова разпоредба КЕВР като държавен контролен орган ще получи реални правомощия да контролира всяка една важна сделка в енергетиката, да има право да изисква информация, включително и да стопира сделки, обясни Каракачанов. В момента законодателството позволява намесата на КЕВР само когато се продават обособени части или се залагат активи на енергийни дружества, но не и при продажба на активи.
Не е ясно обаче дали в промените в Закона за енергетиката ще фигурира и предложението на лидера на "Атака" Волен Сидеров държавата да придобие блокираща квота от 34% в електроразпределителното дружество.
Каракачанов призна, че е притеснен от продажбата на ЧЕЗ на пазарджишката "Инерком". "Въпросът не е само дали някой ще намери 320 млн. евро. Много хора по света могат да намерят тези пари. Тук става въпрос за изключително важно за икономическите интереси и националната сигурност на страната предприятие и трябва внимателно да се следи кой купува подобни структуроопределящи предприятия, каквито са електроразпределителните дружества. Не може да ни е безразлично като държава, че 40% от територията, включително София, ще попаднат в ръцете на една или друга фирма. Трябва да сме наясно кои фирми кандидатстват, кой купува, трябва да има механизъм държавата да си казва мнението", обясни Каракачанов.
Конкретно предложение как КЕВР да бъде овластена с нови правомощия в Закона за енергетиката е предоставил до председателите на енергийната, финансовата и правната комисия в парламента проф. Валери Димитров, член на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание и бивш председател на Сметната палата.
В Закона за енергетиката буквално трябва да се пренесат разпоредбите от Закона за кредитните институции и Кодекса за социално осигуряване, които уреждат даването на разрешение за придобиване на квалифицирано дялово участие (10 и повече процента от акциите) или друго по размер участие в капитала на лицензираните дружества, предлага проф. Димитров. Така новият режим ще може да се приложи и за висящия казус с ЧЕЗ. Това не е обратно действие на закона", посочва Димитров.
Пред Медиапул той коментира, че за него е необяснимо защо досега държавата не е предвидила правомощия на КЕВР да одобрява прехвърлянето на дялови участия в ЕРП-тата, при положение че й е предоставена власт да издава, изменя или отменя техните лицензи. Енергийният регулатор трябва да може да упражнява върху тях контрол, аналогичен на надзора, който БНБ и КФН упражняват върху банките, пенсионните дружества, инвестиционните посредници, смята проф. Димитров. Така например БНБ и КФН, освен да издават лицензи, имат властта и да упражняват надзор при сделките с акции в компаниите, които лицензират. ЕРП-тата са монополни доставчици на услуги, засягащи огромна част от българското население, и са не по-малко важни от банките, пенсионните дружества и застрахователите, посочва проф. Димитров.
Ако не контролираш акционери и съдружници със съществено влияние върху дейността на лицензираното дружество, самото лицензиране не струва пукната пара като инструмент за защита на обществения интерес", смята още Димитров.
Контра
Да внимаваме с приказките за разваляне на сделката между ЧЕЗ и "Инерком", предупреждава адвокатът Емил Георгиев. Според него общественият интерес трябва да се защити, но той изисква на първо място проспалите развитието на сделката досега да понесат своята отговорност, както и данъкоплатците да не плащат от джобовете си поредната популистка щуротия. Достигането до предварителен договор с такъв мащаб със сигурност е било свързано с потрошаването на немалко пари и за двете страни по него, както и с очаквания за бъдещето на инвестицията, смята адвокатът. На този фон развалянето му ще означава вреди (и много вероятно пропуснати ползи) за страните, като отговорността ще е за развалителите, а в крайна сметка за нас - данъкоплатците. Това е така, защото инвестицията на ЧЕЗ е съобразно Договора за енергийната харта, който пък предвижда добра защита за инвеститора, особено срещу неочаквани за последния законови изменения. Предвижда и решаване на споровете около инвестицията пред международен арбитраж.
|
| "Някой иска да повтори февруарските събития от 2013 г., само че по друг сценарий, но със същите изпълнители - пак ЧЕЗ, пак ток, пак популистки изказвания. Този път оставки няма да има и им обещавам на тези гадове да ги разнищя докрай." Това каза във вторник вечерта премиерът Бойко Борисов на извънреден брифинг в Народното събрание. Коалиционният му партньор Волен Сидеров пък поиска държавата да си върне поне 34% от собствеността в ЕРП-тата. Пет години по-рано, през февруари 2013 г., Волен Сидеров оглавяваше протести срещу високите сметки за ток. Вълненията, обхванали тогава цяла България, доведоха и до сблъсъци с полицията. В крайна сметка Борисов подаде оставка. |
|
| Сидеров и Ангел Джамбазки водят протестите срещу ЧЕЗ през 2013 г. |
