Тъкмо се чудех дали обикновените бисквити стават за мезе на чужда ракия, и на вратата се позвъни. Отворих - комшията! А до него жена му! Симулирах радост почти толкова неумело, колкото монахиня оргазъм:

- Мили мои! Канех се да ви посетя, пък вие ме преварихте!

Влязохме в кухнята. Зачудих се дали не е редно да извадя ракията, запазена за вътрешни разтривки, когато комшийката несвойствено изврещя:

- Тук сме като в храм, комши!

Пък захвана трескаво да се кръсти пред ланшния стенен календар с хризантеми.

- Търсим закрила, утеха и най-вече емпатия! - сподели комшията.

- Стига с тези музикални термини, Няголе! - комшийката изтрака със зъби, пък заговори почти човешки. - Нали е бил пионерско барабанче в началното училище, та непрекъснато се излага!

Усетих слабостта им, съответно превъзходството си, и подходих, както се полага:

- Да не задълбаваме в древността! Кажете защо сте тук!

Тя се сви в жилетката си, той закима:

- Така, така! Сутринта с тази наднормена радост в живота ми разгърнахме страниците на "Държавен вестник"...

Забелязала повдигнатата ми вежда, комшийката уточни:

- Ние с Нягол редовно го четем, защото в него няма мръсотии!

- Да, обаче ни имаше вътре нас с Петрана, бяхме обявени за приватизация!

Усетих, че липсата на ракия е ударила мозъка ми, прекъснах го:

- Чакай, чакай! Обявили са ви вас за приватизация?!

Комшийката зави на умряло, комшията мъжки простена:

- Точно така, комши! Онзи ден имало заседание на комисията по финанси и бюджет на столичната община, която ние с Петрана следим изкъсо. Включили в списъка за приватизация за тази година 176 обекта, между които и нас с Петрана!

Комшийката за миг вдигна до хиперзвук, след което продължи с традиционен вой.

- Колко очакват да получат? - попитах делово.

- За Общинска банка - 46 милиона, за нас - два и педесе.

Бях прям:

- Не е реална сумата, можеха да поискат поне 10 лева.

Той махна с ръка:

- Ние сме малък обект, производствената ни листа включва двама синове, всяка година по двеста буркана зимнина правим, киселото зеле отделно, сто кила всичковица и това е!

Тайно сканирах с очи ханша на комшийката, което ми отне няколко минути, пък отсякох:

- Малко е, срамно малко!

- Каквото дадат, дадат! - въздъхна комшията. - Друго сега се питаме с Петрана - кой ще ни приватизира?!

Скастрих го:

- Какво ще се питате, то нали търг ще има! Който го спечели, той ще ви вземе!

На комшията чак му се навлажниха очите:

- Ние като членове на колектива имаме предимство! Аз така мисля!

В този момент огромната му половинка изграчи:

- Мислел той! Ти все мислиш и видя ли сега какво стана! Ще ни приватизират на стари години! - тя захлипа и доби почти хуманоиден вид. - Ох, тревожно ми е, комши, като жена с комшия споделям с тебе! Нягол ми е първо либе, 35 години се водим с него и сега изведнъж идват и други чорбаджии, кой ги знае какви са, що са, ама пък понякога сърцето ми тупа-тупа, както в нощта преди Нягол да ме грабне...

Тя машинално оправи с ръка косите си, а моят човек грубо я прекъсна:

- Хайде много да не ти тупа-тупа сърцето, Петрано! - той ме погледна делово, някак приватизаторски. - Комши, ще ти дам три лева, да надцакаш и да вземеш ти да ни приватизираш с тази тука жена, а?

Зачесах се по органа за размисъл:

- Ракия имаш ли за дезинфекция преди съдбовното решение?

Той извади от вътрешния си джоб плоското шишенце за мобилни акции, а комшийката хукна към мазето за някой по-така буркан, че деловият разговор се очертаваше дълъг...