Чуя ли за борба с корупцията, веднага си отварям една бира, а стане ли дума за борба докрай, взимам и пакетче фъстъци, защото борбата докрай край няма, обаче веднъж се живее. Дано да сте ме разбрали правилно, а сега, извинете, обаче започва любимото ми предаване за публицистика и шкембе чорба "Със ситния гребен".

- Борба с корупцията докрай - красив блян или реална цел! - каза журналистката от упор в камерата. - В търсене на отговора дойдох в новосъздадената школа за окончателна борба с корупцията. Как се води тази окончателна борба, е първият ми въпрос към специалиста по борба с корупцията Петров.

Камерата се отдръпна и в кадър влезе расов мъж, на когото сякаш и костюмът му беше бръснат до синьо:

- Окончателната борба с корупцията не може да се води инак, освен индивидуално!

- Звучи добре! - усмихна се журналистката уж впечатлена, но от стари кози яретата усетихме уловката.

Петров бе като от гранит, но същевременно и кооперативен:

- Трудна борба е това! Лекции, упражнения. Подхождаме психологически и органически.

Тя мълниеносно настъпи:

- Не бъдете голословен!

- Примери да искате! Превъзпитанието на какъв точно държавен или общински служител желаете да наблюдавате?

- По ваш избор!

- Добре, тогава да бъде катаджия! Те вечно са на хората в устите! - Специалистът строго подвикна: - Школник 198432!

В кадър колебливо влезе напрегнат катаджия, който хвърли подозрителен поглед към камерата. В това време Петров добави под сурдинка:

- Щадим самочувствието на личностите, затова се водят под номера!

- Колко благородно! - отбеляза журналистката, оглеждайки хищно новодошлия.

- Хора сме преди всичко! - скромно сведе очи Петров.

Униформеният трепна и конвулсивно протегна ръка, зашава с пръсти:

- Какво ще се правим сега?

Антикорупционният строго подвикна:

- Не протягай ръка, не протягай!... - Катаджията скри ръката си зад гърба. - Трудно се изкоренява корупцията, госпожице!

- Ще я изкорените ли тази корупция, или няма да я изкорените? - нацупи се тя.

Той явно се позасегна:

- Ще я изкореня! Аз нямам случай на неизкоренена корупция!

- Как ще подходите към този корумпиран индивид?

- Особено важно е преди всичко корумпираният да бъде научен да казва "не" - специалистът насочи цялото си внимание към школника. - Кажете не, моля!

Катаджията се замъчи:

- Н..ъ..н..ъ...ъ...

- Не! Повторете, моля - не!

- Н...ъ..

- Не! Ти можеш! Не!

- Н...е... Н-е... Не.

Специалистът засия:

- Браво! - Той извади от джоба си двайсетолевка. - Ами тази банкнота ще я вземете ли, а, ще я вземете ли?

Униформената ръка веднага се размърда.

- Ще я вземе! - ахна госпожицата.

Петров бе гранитен:

- Не посягай! Не! Кажи "не" и не посягай!

Катаджията се пребори с ръката си, измеца:

- Не!

- Браво! - реагира христоматийно специалистът.

- Той отказа подкупа?! - повдигна ръкотворна вежда журналистката.

Петров сияеше като министерска лимузина:

- Отказа го! Видяхте ли, има ефект!

- Вярно, че има ефект... - тя протегна маникюр и щипна двайсетолевката. - Тогава аз ще взема банкнотата!

Специалистът сякаш се вкамени:

- Ама... Върнете ми банкнотата!

- Не! - отсече госпожицата.

- "Не" ще вика школникът, вие ще ми върнете банкнотата!

- Хайде стига! - сряза го журналистката. - Иначе ще съобщя в ефир, че борбата с корупцията никаква я няма!

- Как да я няма, нали я провеждаме?!

- Браво! Така продължавайте! Ние сме с вас!

Онзи понечи да каже нещо, но на екрана тръгнаха рекламите. Аз традиционно не им обърнах внимание, още повече че трябваше да събера люспите от фъстъци от фланелката си.