|
| *** |
Паметта за него е неунищожима. Неизброими са стихотворенията, песните, филмите за Гагарин. Радой Ралин например има две големи стихотворения за Гагарин - не сатирични, а патетично-възторжени, те изразяват всеобщия ентусиазъм и романтика на космически теми по онуй време. Навремето стихче за летеца имаше и в букварчетата - "Юрий Гагарин, как си летял, / бързо ли плува корабът бял".
Космическата романтика роди през 80-е години и един голям естраден хит - "Трава у дома", който в наши дни звучи малко двусмислено. В песента се пее как космонавтите летят из необятните пространства, сънуват земни сънища и носталгират по зелената трева у дома. Зелена трева с извънземни преживявания - това за съвременника си е намек за нелегални растения и нерегламентирани трипове. Песента е на съветската група "Земляне", която съществува и днес, но така и не достигна славата на "Трава у дома". Песента е неизмеримо по-известна от създателите си.
С космоса и зелената трева по подобен начин преживяваме реге класиката Chase the Devil. В тази песен лирическият герой се заканва на Сатаната, че ще го прати outa space (out of space).
"Луцифер, сине на зората, ще те махна оттатък Земята", пее Макс Ромео и се заканва на ямайски реге инглиш да облече желязната ризница и да му разкаже играта на тоя дявол, наречен Сатана.
***
В наши дни авиацията и космонавтиката не будят толкова романтика. Общо взето най-романтичното е да хванеш един лоукост полет и да заведеш гаджето си в Париж, Хамбург, Амстердам или Кристияния в Копенхаген.
Неромантични са и заканите за изнасилване на световния мир - Тръмп се хвали с "нови, красиви и умни" ракети, Путин отсича, че има с какво да отговори и няма да се поколебае, Ким Трети също се побарва по ядрените бойни глави и дори миловидният Макрон се заканва да стане на мъж по сирийските бойни полета. Тук в България задържаха по искане на американската съдебна система момчето Желяз, което години наред си общувало от колцентър по търговски въпроси със сирийската авиация. Работодателите му загазили в Щатите, нашите власти тука първо казали на Желяз да не се притеснява, щото по българските закони нищо не е нарушил.
После обаче американците им го искат и те, за да го намерят и арестуват, отишли при майка му и съставили благородната романтична лъжа, че търсят Желяз във връзка с някаква катастрофа. После следователите обяснили на Желяз, че това било само повод да се видят, искали да се подсигурят.
Разбира се, най-големият романтик и приятел на ръководство "Въздушно движение" Бойко Борисов "разпореди" на Външно да провери случая на Желяз (издаването на заповеди за нещо, което е трябвало да се свърши оня ден по силата на институционално задължение, е характерен романтичен жест на ББ, чрез който министър-председателят се слива с народа).
Българският съд все пак отказа да екстрадира Желяз. Би било наистина странно - да оставиш сума време Желяз и шефовете му да си въртят бизнеса необезпокоявани и в един миг да се сетиш, че правят неугодни за партньора неща. Американците пожелаха още няколко българи покрай случая Желяз, но те няма да бъдат арестувани, защото храбрият Цацаров обяви, че няма да ги даде. Защо за Желяз тъй, за другите - инак? Вероятно и този казус зависи от кръвното налягане на министър-председателя.
Но ние се отклонихме от романтиката и авиацията, връщаме се подръка с Никола Вапцаров:
...Романтиката е сега в моторите,
които пеят
под небето синьо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно
мръщите
чела.
Тя носи вечната
човешка бодрост
на яките
стоманени
крила.
Аз виждам в бъдещето тез
орляци
да пръскат
дъжд
от семена.
И в песните им,
рукнали
отгоре,
да блика
труд
и свобода.
