Върви Пламен Орешарски по жълтите павета. Вдигнал замислени очи към безсмислените небесни сфери. Вече два дни не успяваше при декодирането на указанието на МВФ емисаря Ханс Фликеншилд да не прахосват приходите си за каквито и да било разходи, а да изчакат събирането на още повече приходи, за да имат възможността да направят накрая още по-големи разходи.
Изведнъж го осени пътят към обяснението. То било толкова лесно. По-лесно дори от бюджетирането на фиска при фискализирането на бюджета.
Привечер финансовият министър надникна в единствената нелицензирана кръчма из цяла "Коньовица". Хората от квартала я смятаха за наследник по дух, кръв, атмосфера и градуси на някогашните велики столични питиепродавници "Дивите петли", "Куцото куче", "Юзчето на баба ми" и "Танушев", макар на табелата над входа да пишеше само "Пром Кооп АД".
Там, на масата зад трегера, посръбваше редовната съдоразширяваща течност и разсъждаваше върху проблемите на разширяващия се космос бай Митьо Акъла. Скимнеше ли му някаква шантава идея, той казваше: "Малко акъл да имаш, ама навреме да ти дойде!" И щото му идваше навреме, открай време го търсеха за съвет, утеха или мъдра мисъл.
- За съвет съм дошъл, бай Митьо - приседна кротко гостенинът. - Да ми изтълкуваш указанието на чуждестранния ми началник!
- Сядай, Орешарски, сядай! Пешо, още две ичкии! От мойте! - махна Митьо към бара - Слушай сега аналогичен случай. Пътува с кадилака си американец през Мексико. Вижда полусрутена хасиенда сред десетки хектари необработена земя. Свива натам. Прашна веранда. Скърцащ шезлонг до ниска плетена масичка. На шезлонга брадясал мексиканец лениво опъва уиски с лед. "Ваша ли е тази земя наоколо, мистър?" - любопитства грингото. "Моя." "Чудя се защо не я обработите и засеете с царевица." "И к'во?" "После ще съберете реколтата, ще я продадете и ще купите още земя!" "И к'во?" "Ще засеете повече земя с царевица, ще съберете по-голяма реколта, ще я продадете и с печалбата ще купите още повече земя!" "И к'во?" След многократно увеличение на площите, реколтите и печалбите американецът отстъпил пред човещината: "И накрая ще се проснете на шезлонг на верандата, ще пийвате уиски с лед и ще наблюдавате хоризонта!" На което мексиканецът се захилил: "Ми аз к'во правя сега?"
- Не виждам какво общо има това с онова! - стъписал се Орешарски.
- Ай наздравичката! - рече бай Митьо, всмука три гълтока, откашля се. - Много общо има, мой човек. Представи си сега, че си седиш в кабинета и си харчиш приходите. Имаш си приходи, компенсираш ги с разходи. Резонно. Идва оня Фликеншилдчо и те пита: "Ваши ли са тези приходи, мистър?" "Мои са!" - му викаш. "А защо не ги запазите до следващата година?" "И к'во?" "Тогава ще добавите към тях още приходи, за да можете да посрещнете евентуални по-големи разходи!" "И к'во?" "Вие обаче пак няма да ги харчите, а на третата година ще добавите към тях нови приходи, за да можете да посрещнете евентуални още по-големи разходи!" "И к'во?"...
Така ще те транзитира от година на година поне век и половина, но накрая жестокостта му ще се смекчи: "И после, когато сте събрали страшно много приходи и когато вече няма и да има за какво да ги разходвате, ще си седнете в кабинета и ще си харчите, ще си харчите."
- Пък аз ще му се изхиля: "Ми аз сега к'во правя?" - извикал радостно финансовият министър, скочил от стола и хукнал да харчи.
Като истински министър в едно предварително похарчено правителство.
Харесаха ми последните три думи от реконтрата: "предварително похарчено правителство"
А всичко останало над тях, без да броя стария виц, вече съм го коментирал. Сиби беше права... за мое съжаление