В неделните вестници виждаме нови заглавия за военния епизод в нощта подир петък тринайсти, по мрак срещу събота в Сирия. "Стандарт" нарича удара "Предпазлива война", за "24 часа" това е "60-минутна война".

Според Тръмп, цитиран от "24 часа" - "Мисията е изпълнена"; според Путин (пак там) това е "акт на агресия" и свири сбор на Съвета за сигурност към ООН. В тоя Съвет големите играчи се замерят с взаимно неприемливи декларации, на никого и през ум не му минава да търси някакво човешко решение предвид продължаващата седма година касапница.

Нашето Бойче като един Гълъб на мира и Тумбак на стабилността предлага нещо, което би звучало хуманно, ако беше донякъде адекватно: "Трябва политическо решение за Сирия". В тази формулировка между другото също има скрита и за автора й ирония - в някои общества и доктрини "политическо решение" означава "по-решителни военни действия", а изразът "по-активна външна политика" е синоним на "активна намеса в конфликтите по света" или дори "създаване на нови конфликти за управление". Но да не правим теоретическа седянка.

Да си гледаме нашата локална война по пътищата на Родината.

Катастрофата край Вакарел от петък възкреси вечния репортерски въпрос на телевизорите - "как се чувствате?" - с микрофон, наврян почти в гърлото на ранения. Но и вестниците разбират от траурна романтика, а в търсене на емоционален ефект се търсят изобретателност в жонглирането с клишета: "Петък, 13-и, взе кървав курбан с 6 трупа", информира "Монитор". На следващата трагедия заглавието трябва да е "Господ сърба манастирска чорба". А може и по Вазов - "Няма веч оръжье, има хекатомба".

Хекатомба (буквално - 100 бика) е голямо жертвоприношение - от 12 до 100 глави добитък, от което според литературата на Господ му замирисвало на хубаво.

Така де - и най-голямата простотия се освежава, когато внесеш нещо ново, нещо различно.