Червени коне
юздите си влачат.
Беше страшно клане
и ги няма ездачите.
В железния зной
догарят два танка
като заупокой.
И ги няма останките.
Отровни мъгли
и облаци шетат,
просто като че ли
я няма планетата.
Мъждука луна
с лице анемично,
подобно жена,
която е ничия.
Ти мислиш, луна,
че още те викат.
А беше война.
И няма,
няма,
няма никой!
|
|