"Работя в една администрация по трудов договор. Настъпва сезонът за отпуските. От ръководството пуснаха заповед задължително да посочваме кой от колегите ще ни замества по време на ползване на отпуска. Вече е налице отказ за разрешаване на отпуск на колежка, която не можа да посочи заместващ. Длъжни ли сме да сочим заместник? Как се оформя това заместване? Трябва ли да се плаща нещо допълнително за повечето работа? Прекият ни ръководител твърди, че нищо не се плаща. Така сме щели да проявим солидарност и взаимно да се подпомогнем, защото щатът и бюджетът били орязани."

Пита Велко И. от София



Поначало работникът/служителят е длъжен да изпълнява строго определени задължения, произтичащи от заеманата длъжност и разгърнато описани в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

Според чл. 126 от Кодекса на труда при изпълнение на уговорената работа работникът или служителят е длъжен да изпълнява съответните задължения. Става дума за задължения, произтичащи от работата, предвидена за съответната длъжност в съответното предприятие.

Извършването на друга работа извън уговорената с трудовия договор е недопустимо. Към това разбиране ни насочва чл. 118 КТ, който нарежда, че: "Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона."

Случаите, при които работодателят може едностранно да измени трудовото правоотношение, са известни. Затова само ще ги припомним:

- при командировка (чл. 121 КТ),

- изменение на мястото и характера на работата от работодателя при производствена необходимост,

- при престой (чл. 120 КТ) и

- едностранното увеличение на трудовото възнаграждение (чл. 118, ал. 2 КТ).

Читателят обаче описва ситуация, при която нито една от тези три възможности за едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя не е налице. Нещо повече, тази ситуация е уредена от закона в чл. 259 КТ - за трудовото възнаграждение при вътрешно заместване. Според закона, когато работник/служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва и трудовото възнаграждение на замествания, ако е по-благоприятно за него. Ако заместващият изпълнява през това време и своята работа/длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

В нашия случай е налице именно такава хипотеза. Ако даден работник/служител отсъства от работа за определен период от време поради отпуск, работата му може да се изпълнява от негов колега. В рамките на своето работно време той (заместникът) ще поеме изпълнението както на своите, така и на задълженията на отсъстващия поради отпуск. Това обаче не може да става по взаимна уговорка между работниците/служителите, изразена при това косвено в молба за ползване на платен отпуск. Още по-малко е редно да се поставя като условие за разрешаване на отпуск.

Затова законът (чл. 259, ал. 3 КТ) изисква заместването да се извършва със съгласието на работодателя и на работника/служителя, изразено в писмена форма. Съгласието трябва да се уреди чрез споразумение (чл. 119 КТ) между работодателя и заместника, като се уговори размерът на допълнителното възнаграждение, което заместникът ще получава наред със своето възнаграждение.

Само по този начин могат и ще възникнат права и задължения за работника/служителя и по отношение на чуждата работа. Т.е. заместникът ще носи отговорност и за изпълнението на чуждите задължения. Иначе нищо не определя подобна отговорност за заместника, нито последици за него при неизпълнение на допълнителната работа.

Трябва, разбира се, да се прави разлика между временното заместване, за което говорим дотук, и случаите, в които служителите по длъжност са заместници на отсъстващи.

Що се отнася до молбите за отпуск и свързаната с тях заповед, ще кажем, че съгласно КТ в молбите за отпуск не трябва да се сочи заместник. Както вече посочихме, заместникът се определя в непосредствени преговори на работодателя с някои от оставащите на работа колеги на отсъстващия, така че заповедта с изрично сочене на заместника е нищожен акт, който противоречи на закона или го заобикаля.

Обясненията за орязания бюджет и щат, както и твърденията за солидарност и взаимопомощ нямат правна стойност и са израз на незнание. Или са опит да се решат финансови проблеми за сметка на трудовите права на работещите. Затова можем да ги квалифицираме като опит за манипулиране и пропагандиране на възприетия в предприятието подход.