|
"Трябва да се свият разходите, включително за ново строителство, освен ако вече не са поети ангажименти с договор. Ако някъде има забавяне на проект, той просто ще се отложи за догодина", обясни вчера Орешарски.
Изключение ще се прави само за вицепремиера по бедствията и авариите Емел Етем - заради разходите по наводненията, и за здравния министър Радослав Гайдарски - заради дълговете на болниците. Кабинетът ще решава, ако някъде са нужни спешно пари.
Драстичните мерки се налагат заради недостига от 1 млрд. лв. за изпълнение на ангажиментите към МВФ. Според тях в края на годината трябва да има 417 млн. лв. излишък в бюджета. В края на юли той бе 1,133 млрд. лв., но парите са недостатъчни, защото предишното правителство не е изпълнило обещанията си пред МВФ. То трябваше да съкрати с 327 млн. лв. разходите - със 120 млн. лв. трябваше да се намали капиталът на компанията "Публични инвестиционни проекти", 90 млн. лв. трябваше да бъдат спестени от лихвени плащания по външния дълг и 117 млн. лв. - от незаетия щат в администрацията и капиталови разходи. Досега бе намален само капиталът на "Публични инвестиционни проекти".
До 19 септември министрите са длъжни да преразгледат бюджетите на ведомствата си до края на годината и да открият какви резерви има там. Орешарски ще докладва на премиера дали тези пари са достатъчни.
"13-ата заплата е вътре в тези липсващи 1 млрд. лв. и естествено е, че е под въпрос", коментира Орешарски. Той даде и да се разбере, че по-високите приходи заради акцизите върху поскъпналите горива няма да са достатъчни, тъй като в хазната ще влязат по-малко пари от ДДС и по-малко данъци заради намалялото потребление.
Депутатите от бюджетната комисия решиха вчера да оставят по-голяма свобода на правителството да харчи пари от бюджетния излишък.
С 9 гласа "за" и 5 "против" те приеха предложението на кабинета за промени в Закона за устройството на държавния бюджет, според което финансовият министър има право да предложи от излишъка да бъдат харчени до 1,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт /БВП/. Това означава, че при прогноза за 40 млрд. лв. БВП кабинетът ще може да разходва допълнително до 600 млн. лв., без да е необходима санкцията на парламента. Досега нямаше ограничение каква част от бюджетния излишък може да се използва.
ОДС и ДСБ поискаха по-големи ограничения върху харчовете на правителството. Внесеното от ДСБ предложение бе да може да се разходват до 5% от бюджетния излишък. Този проект бе отхвърлен. "Щях да го подкрепя, ако не бяха противоречащите си текстове в него. В проекта едновременно е записано, че правителството не може да пипа излишъка и че може да харчи 5% от него", заяви председателят на бюджетната комисия и депутат от КБ Петър Димитров. Според него е необходима санкцията на парламента, за да има по-голяма прозрачност при харченето. Зам. финансовият министър Кирил Ананиев се противопостави на идеята с мотива, че дори и при 500 млн. лв. излишък, 25 млн. лв. биха били недостатъчни, за да реагира адекватно кабинетът при извънредна ситуация. "Тези 5% биха вързали ръцете на правителството", каза той.
От ОДС настояха всяко използване на пари от излишъка да се одобрява от парламента. "По този начин оперативната работа на кабинета ще се прехвърли на парламента, а в момента няма такава възможност", контрира Кирил Ананиев.
В последния си доклад МВФ разкритикува практиката да се харчи от излишъка без санкцията на парламента, тъй като тя води до непрозрачно и безконтролно изразходване на бюджетни средства. Тогава Орешарски подкрепи тези изводи.
ОДС и ДСБ поискаха по-големи ограничения върху харчовете на правителството. Внесеното от ДСБ предложение бе да може да се разходват до 5% от бюджетния излишък. Този проект бе отхвърлен. "Щях да го подкрепя, ако не бяха противоречащите си текстове в него. В проекта едновременно е записано, че правителството не може да пипа излишъка и че може да харчи 5% от него", заяви председателят на бюджетната комисия и депутат от КБ Петър Димитров. Според него е необходима санкцията на парламента, за да има по-голяма прозрачност при харченето. Зам. финансовият министър Кирил Ананиев се противопостави на идеята с мотива, че дори и при 500 млн. лв. излишък, 25 млн. лв. биха били недостатъчни, за да реагира адекватно кабинетът при извънредна ситуация. "Тези 5% биха вързали ръцете на правителството", каза той.
От ОДС настояха всяко използване на пари от излишъка да се одобрява от парламента. "По този начин оперативната работа на кабинета ще се прехвърли на парламента, а в момента няма такава възможност", контрира Кирил Ананиев.
В последния си доклад МВФ разкритикува практиката да се харчи от излишъка без санкцията на парламента, тъй като тя води до непрозрачно и безконтролно изразходване на бюджетни средства. Тогава Орешарски подкрепи тези изводи.
