Ей Богу, така и не разбрах защо толкова хора у нас се възпротивиха Бай Ганьо да украси новата столевка. Че то и г-н Балкански ако не е достоен за това, тогава кой друг? Полулегалните имигранти Василев и Велчев ли, дето ни дозатриха поминъка, министър Свинаров ли, че нанесе най-тежкия разгром на армията ни от 681-а насам, или Финков, Атанасов и Абрашката, които ни взеха съответно здравето, образованието и културата?

Криво да седим, право да съдим. Учените глави могат да спорят колкото си щат дали Бай Ганьо олицетворява отрицателните черти на някогашната буржоазия, или на целия народ, ала от гледна точка на сегашните реалности той е една изключително светла личност.

Вместо да разпродава националното богатство като днешния "елит", г-н Балкански го умножава, като покрай това парфюмира гнилия Запад с най-благоуханното розово масло в света. Вместо да спонсорира с парите на данъкоплатеца хайлайфните бутици на Париж, Лондон и Ню Йорк, той се отдава на естетически наслади във Виенската опера. Вместо да върти опашка пред всеки срещнат чужденец - прелива от национална и сексуална гордост. "Знам ги аз тукашните жени - казва Бай Ганьо, да речем, за немкините. - Покажи й кесията - изведнъж гут моргин..."

И всичко това - за негова собствена сметка! Няма държавни командировъчни, няма бронирани пайтони и озъбени пазванти, няма укриване на данъци, рушвети, афери и кьораво от бордове и управителни съвети. Няма дори роднини, които Бай Ганьо да назначава на дойни държавни местенца. Казано с думи прости, в сравнение с днешните ни елитници г-н Балкански е същински ангел Господен. Откъдето пък следва изводът, че ако бяхме успели да внедрим сред тях поне стотина истински байганьовци, страната ни отдавна да е стигнала седмото небе. Само че отде в нашата обезлюдена Българийка толкова много херувими?

Както и да е. А сега, след като нахвърлихме в едри щрихи моралните и стопанските добродетели на този велик нашенец, нека да видим какви са преките последици от тях. Ами такива, че тъкмо когато байганьовците са управляващата класа в България, е извършено Съединението и спечелена Сръбско-българската война. В резултат на байганьовския строителен плам пък само за трийсетина години българската държава застига Португалия и Испания. А тази държава се оказва толкова здрава, че даже Фердинанд не успява да я унищожи напълно, та едва внук му е на път да довърши започнатото. И то с всеотдайната помощ на такива могъщи приятели като САЩ, МВФ, Световната банка и Евросъюза.

Та ето такава е обективната истина за неоценимите заслуги на Бай Ганьо пред Народа и Отечеството. И какво? И нищо! Вместо да му дигнем паметници като небостъргачи даже из най-затънтените селца, ние още използваме името му като обиден етикет. И когато поне БНБ се сети да отпусне на г-н Балкански няколко квадратни милиметра на новата банкнота, цялото ни неблагодарно племе рипна дори срещу този жалък намек за признание!

Прочее, а откъде, по дяволите, тая наша глупава самонадеяност, че един морален, стопански и държавотворен титан като г-н Балкански би се съгласил да го изтипосаме на днешната ни пиклива столевка?