|
- Вижте, философски и лични въпроси може и трябва да задава всеки. Тук не е въпрос на предпочитания или лични мотиви. Приех този толкова труден пост, който изисква такъв ритъм на на работа, че дори не искам да го описвам, това от отговорности, който се носи всяка вечер вкъщи, няма събота, няма неделя. Това, за което бих могъл да се разкайвам, е личната цена, която се плаща, за да оставя всичко и по-специално семейния живот, да не виждам децата, внуците, приятелите си в Испания, където съм живял 50 г. Но няма разкайване за честта да бъдеш министър-председател, избран от народната воля.
- Казват, че сте цар и действате като цар.
- Казват - кой казва? За бога, по какъв критерий и какво знаят за това какво трябва да прави един цар и какво не? Тези неща се правят, казват се, цитират се и накрая стават виртуална реалност. Повтарям, и всички знаят, които ме познават, знаят, че аз съм прагматичен, реалист и работещ. Смятам, че действам като нормално същество, не като политикан, който иска на всяка цена да бъде откровен със себе си, и да не се срамувам, като се погледна в огледалото. Действал съм като цар? Мисля, че щеше да бъде странно, ако действах като селянин или диктатор или пък правех безотговорни глупости. (От "Ел Мундо", публикувано в "24 часа")