Точно 190 души са получили разрешение от Националната здравноосигурителна каса да се лекуват в Европейския съюз за нейна сметка през 2017 г. Година по-рано те са били 230, а преди това - по-малко. Разходите на НЗОК за планово лечение на българи в чужбина продължават да са ниски, въпреки че от началото на годината именно това лечение се сочи като главоломно растящо. Това показват данните в анализ, поръчан от надзорния съвет на касата и предоставен и на вестник "Сега".

"Разходите за планово лечение на български граждани в ЕС представляват 4% от общите разходи за лечение на български осигурени лица в ЕС", пише в документа, който обхваща периода от началото на 2015-а до 2018-а година. В него обаче не са посочени суми.

Общо дълговете на НЗОК към чуждестранни фондове за момента са 271 млн. лева, 133 млн. лв. от които просрочени. От самата НЗОК преди 2 години обясниха, че по-голямата част от тях - 60-70%, са разходи за българи, получили спешна или неотложна помощ в ЕС - след инфаркти, инсулти и катастрофи. Те постъпват за лечение в местните болници, а след това НЗОК трябва да възстанови средствата, начислени по цените на европейските клиники, т.е. много по-скъпо, отколкото се плаща у нас. Около 20 на сто от разходите са за българи, които живеят в ЕС, но са осигурени у нас - например дипломати и студенти.

Най-малък е разходът за планово лечение, въпреки че от надзорния съвет наскоро обявиха, че тенденцията се е обърнала и вече за това се плаща повече, отколкото за спешна помощ. Данните обаче показват друго.

Освен това броят на лекуваните планово българи в ЕС не расте толкова главоломно, както се твърдеше. През 2007 г., когато България влезе в ЕС и касата вече беше длъжна да осигурява лечение от пакета си, което обаче не може да се предостави у нас - поради липса на апаратура, технология или кадри, одобрените молби са няколко. През 2013 и 2014 г. те стигат 117, цели 230 са през 2016 г., а през миналата дори намаляват - 190. Неизвестно защо, постоянно се цитират издадените на тези пациенти формуляри - т.нар. S2. Те са много повече - стигат 632 през 2017 г., но са повече от одобрените пациенти, защото на един и същ човек често се налага да ходи на контролни прегледи, за следващ етап от лечението и т.н., което изисква нов формуляр всеки път. Общо от 2007 г. досега касата е издала разрешение за планово лечение в ЕС на 1006 души. Няма данни за лекуваните спешни пациенти, при които лечението често може да е и далеч по-евтино, но все пак годишно в касата постъпват десетки хиляди искове от чуждите каси за спешни пациенти.

Освен това ръстът в последните години се дължи и на промени в начина на работа на фонда за лечение на деца. От 2016 г. молбите на деца, които имат нужда от лечение, което е част от пакета на НЗОК, вече се прехвърлят към касата и се плащат от нея, а не от самия фонд. Затова и през 2016 г. са издадени разрешения за лечение на 106 деца, които са част от 230-те разрешения за годината. През 2017 г. по линия на касата са лекувани 89 деца от общо 190-те одобрени.

Затова и не е ясно защо надзорният съвет обмисля мерки за затягане на режима за финансиране на лечението в ЕС, включително и с изискване за повече от досегашното едно положително становище от национален консултант, а изобщо не се говори за разходите за спешно лечение в ЕС.



ДИАГНОЗИ

Най-много пациенти са лекувани в Германия, следват Австрия, Франция, Белгия. Те са насочвани там за химиотерапия, която не се прави у нас, за специфични терапии при меланом на окото, радионуклидно лечение, за лечение с лекарства, които липсват в България, за физиотерапия при тежки лимфедеми.