Проф. Манасиев се надигна от стола си, подпря се с ръце на масата и прочисти баритоновия си глас:

- Уважаеми съратници! Вашите просветени и бодри умове знаят, че още с раждането Фортуната ни обурканява подобно на вишните от прочутите компоти на доц. Градинарова. По-любопитните от тях се скупчват около стъклото на буркана, изследват околния свят, дивят се и трупат знания. Останалите блажено придремват в озахарения континуум. Знаем, приятели, че който трупа знания, трупа тъга. Що е тъга? Ще ми се да я онагледя с Una furtiva lacrima, но арията е тенорова. Затова ще изпея:



На тази стара маса, във тази стара кръчма

седяхме ние двама с тебе, чак до сутринта.

Ти ми галеше косите и целуваше очите

чак до сутринта...



Има ли тук тъга? Може и да има, може и да няма. Емоционалната категоризация е субективна. Обективно е знанието! Само то ни освобождава от менливостта на сантименталността. Scientia est potentia! Всеки един просветен ум може да впрегне две конски сили лексически анализ, да завърти менталната мелница и натроши в нея изпетия текст. Така ще открие скритата в него емоционална шарада. Позволете да демонстрирам! Текстът описва сцена с две персони, ситуирани около маса и обсебени от любовни щения. Телесната им температура е повишена. Дължи се на невербалната им комуникация - размяна на ласки, физиологически причиняващи субфебрилна температура. Да използваме и принципа на Дирихле. Той ни помага да заключим, че щом на една маса седят двама души, то твърде вероятно е в кръчмата да има само една такава. Съратници, и ние приличаме на анализираните субекти. Седим на една маса с любимата си наука, галим й косите и целуваме очите чак до сутринта. Случва се дори да сме по-брутални в ласките си. Но стига приказки, приятели! Всички се въртим в познатия кръг и всичко е бъдещ спомен. Да пием за ранната онтогенеза на събитийната модалност!

Манасиев винаги завършваше така тостовете си. След последното изречение той бавно присядаше и обронваше натежалата си от знания глава върху масата. Финалът на тоста му бе нещо като бодрия звън на изчезналите гарови камбанки. Гласчетата им бяха сигурен знак, че след 2-3 минутки на гарата ще пристигне очакван влак.

Кой е проф. Манасиев? След университета започва работа като уредник в Народната библиотека. Скоро забелязва, че белите полета от страниците на стотици книги са издраскани със записки на читатели. Любознателността му го подтиква към системното им изучаване. Става аспирант на прочутия акад. Неделчев и скоро защитава дисертация.

Според Манасиевия определител читателските записки се разделят в пет категории. Най-многобройни са битовите, подвизаващи се главно в популярната книжнина. Чрез тях се споделя нещо, което е трудно за публично изричане. Типични примери - "Под клоните на цъфнала сакура натаковах Цвета", "Доц. Спасов е лайно". В тази група попадат и рисунчици - предимно с фалистична насоченост.

Втората категория записки дремят главно в криминалните книжки. Те безпардонно разтурят удоволствието на следващите читатели от криминалната загадка. Например на стр. 31 е изнасилена и убита Гвендолин - свиня, търсачка на трюфели. Опитният детектив започва методично да разплита интригата. А на 41 стр. - садистична записка: "Убиецът е Курвенал - баритон. Подробности на 43-та". Там пък е нарисувана гола жена с камшик. Има и текст: "Най-интересните пет страници откъснах!".

Друг вид драски по полетата допълват авторовия труд. Подвизават се обикновено в еротичните романи. Волните читателски притурки към описанието на сексуални сцени, окрилени от липса на цензура, често се превръщат в образци, достойни за древните храмове на Кхаджурахо.

Последните две групи читателски бележки са най-загадъчни и очевидно оставени от просветени умове. Подобни са на бележките на Ферма в "Аритметика" на Диофант. Там, върху полето на една от страниците, той формулира прочутата си теорема и добавя, че знае доказателството й, но то е прекалено дълго, за да се смести в тези граници. Манасиев има ценни находки от този тип. Например в книгата на проф. Петър Боев "Терциерни бозайници" той се натъква на мастилена бележка: "Знам смисъла на живота, но мястото тук е прекалено обширно, за да го изложа".

Професорът открива десетки безпризорни стихове, живеещи из белите полета. Приютява ги, грижи се за тях, намира им осиновители.

Той създава и динамичната електронна книга. В нея читателят може да драска, да къса страници. А тя настройва съдържанието си според емоционалното му състояние, издавано от пулс, кръвно налягане, температура, влажност на пръстите, метеоусловия и т.н.

Манасиев се пенсионира в УниБИТ - най-влиятелния днес български университет. Колегите му в знак на уважение го удостояват със звание капитан първи ранг.