:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,703,513
Активни 564
Страници 14,443
За един ден 1,302,066

Излишните болнични легла са главно в София и Пловдив

В Кърджали и Разград има най-тежък недостиг на общопрактикуващи лекари, показва проектът на националната здравна карта
Снимка: СЕГА
Според най-новия вариант на здравната карта излишни са около 6000 болнични легла. В предишния вариант в повече бяха близо 2500 легла за активно лечение.
5892 са излишните легла за активно лечение в болниците у нас, като основно излишъкът е съсредоточен в София и Пловдив. Използваемостта на тази база рядко надхвърля 70%, а над половината области имат нужда от още общопрактикуващи лекари. Това показва проектът на националната здравна карта, публикуван от здравното министерство за обществено обсъждане. Когато съществуващият брой болнични легла и медицински дейности на територията на една област превишава конкретните потребности, определени с картата, ново лечебно заведение няма да може да сключва договор с НЗОК до актуализация на картата, пише в доклада на министър Кирил Ананиев. В оценката за въздействието на картата пък е записано, че се очаква още тази година по нейните критерии да се сключват новите договори с болниците, благодарение на което ще се постигне финансова дисциплина.

Приемането на нова национална здравна карта се налага, след като миналата година ВАС отмени по формални причини предишния вариант на картата - защото не беше публикувана в Държавен вестник. За настоящия проект са ползвани данни от РЗОК и РЗИ за 2017 г. и статистика на НСИ от 2016 г. Според презентацията на МЗ у нас има налични 38 803 болнични легла, а при 100% използваемост ще са достатъчни 24 723 легла. Предложени са обаче 32 913 легла със 75% използваемост, което означава, че ще има свободен ресурс от 8190 легла.

Най-голямо разминаване между наличности и нужди има в София - в столицата има 9808 регистрирани легла, а като необходими са преценени 8151. Това означава, че за 1657 легла болниците следва да не получат финансиране от касата. Голям излишък има и в Пловдив - при 5534 налични легла в областта, експертите преценяват конкретните потребности на 4397 легла, т.е. в повече са 1137 легла. 456 легла в повече има във Варна, където болниците към момента разполагат с 2498 легла, а им стигат 2042. 405 са излишните легла в Пазарджик, където наличната база е от 1677 легла, а потребностите са от 1272 легла. В Плевен има 1869 легла, от които 361 не са необходими.

Само в две области има недостиг на легла за активно лечение - Шумен и Бургас. В Шумен в момента има 569 легла, а трябва да са 621, а в Бургас болниците имат 1543 легла при необходими 1555.

При личните лекари ситуацията е слабо подобрена спрямо предишни години. Общо джипитата с договор с НЗОК са 4293 при необходими 4787. Най-голям недостиг има в Кърджали - там има само 61 джипита при нужни 100. В Разград общопрактикуващите с договор с касата са 48, а са необходими 77. В Русе има 107, а трябват 149. В Търговище регистрираните джипита са 49, а трябват 76. Няма лични лекари не само по селата - в София не стигат 71 (811 регистрирани при 882 необходими). Може да се каже, че проблем няма във Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Плевен, Стара Загора, Софийска област, Шумен, където или необходимият брой лекари е наличен, или пък недостигът е само в рамките на 1-3 позиции.

АНОМАЛИИ

Използваемостта на легловата база в болниците е между 60 и 70% в повечето области. В Шумен натовареността е най-висока - 82%, в Габрово е 78%, в Хасково - 70% и т.н. В София използваемостта е 61%. Извън общата картина се забелязват някои сериозни дисбаланси. В Софийска област например е посочена 384% използваемост на леглата за ревматология, в Плевен, Шумен и София има над 100% използваемост на местата за лъчелечение, в Пазарджик пък леглата за кожни и венерически болести се използват на 129%. В Разград има 0% използваемост на леглата за вътрешни болести, но 210% - на тези за нефрология.
7
2198
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
25 Април 2018 07:34
Касата не финансира ли само медицинска дейност, какво значение има колко легла,маси и столове има в една болница?
25 Април 2018 08:00
А излишните хора са по селата и малките градчета...С голямата ножица - по всичко...
---------
Блогът на Генек
25 Април 2018 09:16
Касата не финансира ли само медицинска дейност, какво значение има колко легла,маси и столове има в една болница?

Отначало ти оптимизират леглата. После се оказва , че не можеш да стигнеш предишните приходи щото когато има болни има по-нисък лимит на легла. Приходите почват да падат и следва фалит. Елементарно Уотсън. Поне така стана с кожните диспансери.
25 Април 2018 10:26
А ни лъжеха, че пазарът се саморегулирал, решавал всички проблеми, сили давал, подмладявал...

Сега Световната банка настоявала, да се премахнели всички защити на работника срещу уволнение, на чорбаджията да се дадел пълен произвол, за да се решел проблема с безработицата, защото видите ли, така и така защитното законодателство не вършело работа, това проповядва и нашата Сталинка Георгиева!
25 Април 2018 12:43
Използваемостта на легловата база
Моля действително разбиращите да разяснят какво значи това?
Благодаря.
* Хоспитализацията сиреч използването на легловата база не се определя от общопрактикуващите лекари, определя се от лекари - специалисти след съответните изследвания.
* Как тогава се определят тия 75 и 100% използваемост?
Това не е ли покана към специалистите да хоспитализират, срещу което подскачаха както министрите СимДян и ПетърМос, така и самия Той?
* Определянето на някаква здравна карта на базата на информация от РЗОК и РЗИ за 2017 г. и статистика на НСИ от 2016 г не е ли авантюра още престъпление - та това са заинтиресовани страни, вижда се очевидния конфликт на интереси.
Нихната.
25 Април 2018 14:37
"И ко праим ся?" с излишните легла?

25 Април 2018 14:52
"И ко праим ся?" с излишните легла?
...ако са държавни - коскаме ги и оставяме пазара да регулира, ако обаче са частни - ги облагаме с двойна такса, данък, някаква друга берия ... пак пазарът регулира, а?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД