До гуша ли ми дойде, или е от кюфтетата (намирисваха, но ядох, дотам са ни докарали), но излязох на протест. Така де, миньори, лекари и дори полицаите протестират, аз да не съм по-долу?! Нататък е ясно - самоделен плакат и на улицата. Застанах, поогледах се и понеже друго не ми хрумна, извиках културно:

- Безобразие!

Минувач ме изгледа, продължи и тъкмо пак да се провикна, този път по-категорично, чух зад гърба си служебен глас:

- Гражданино! Какви са тези работи?!

Беше някакъв с жълта светлоотразителна жилетка, обаче полицай ли, катаджия ли, или от чистотата - ще излъжа. На ниво гени се стреснах, иначе се изпъчих:

- Протестирам! Проблем ли има?

- Да, вече има.

- Мое човешко право е! - отсякох.

Той хич не се впечатли:

- Правото си е право, обаче не може да рушите държавата! Че и Европейския съюз!

- Не аз руша държавата! - извиках и бързо добавих: - Безобразие!

- Тихо бе, човек! - надигна той и се огледа.

- А така, забранявайте на хората да протестират!

Онзи въздъхна и свали фуражка ли беше, кепе ли, или вързана на четирите края носна кърпа - ще излъжа. Изтри с длан потно чело и каза меко:

- Хайде да се разберем човешки.

Усетих нещо като ликуване, подсмихнах се:

- Хайде!

- Протестирате и няма начин това да не стигне до управляващите, нали така?

- Затова съм на улицата! - изпъчих се.

Понечих да добавя вече традиционното "Безобразие", но той ме прекъсна:

- И до какво ще доведе това? Ще предизвика в управляващите депресия, дълбока психологическа драма и дори истерия може да се появи.

- Хак им е!

Той поклати глава:

- Добре, обаче тогава веднага трябва временно да махнем управляващите от управлението, докато не докажат, че са психологически пригодни за него.

В този момент усетих, че нищо не разбирам. Споделих го с мъжа и той охотно обясни:

- Нов закон! Всеки катаджия, който ни спре, ще може да ни взима книжката, ако прецени, че сме в истерия, депресия или дълбока психологическа драма. Законодателите прецениха, че това трябва да важи и за онези, които държат волана на държавата.

Зачесах се по главата, уточних:

- Значи, аз като протестирам, онези ще ги махнат от управлението?

- Не ми ли вярвате? Да помислим - вие ги хулите, управляващите се депресират. А може и в истерия да изпаднат. Хайде, някои от тях в такова състояние ще отворят хладилника, обаче представяте ли си Бойко Борисов с неговите умения какви може да ги свърши! Ако изпотроши с голи ръце едно ремарке тухли и керемиди - леко ще се отървем! Могат ли в такова състояние да управляват?

- Не могат - признах. - Ама нали аз съм на улицата точно затова!

- Момент, не съм свършил - прекъсна ме меко, но категорично той. - В Евросъюза виждат каква емоционална разруха се възцарява в българското управление и как, мислите, ще реагират наблюдаващите ни там?

- Ще отворят хладилника?

- Не, първо българската гледка ще предизвика в евроуправляващите депресия, дълбока психологическа драма и дори истерия, а веднага след това те ще отворят хладилниците. Това до какво ще доведе, а?

Мълчах заинтригуван и той продължи:

- В Русия ще се зарадват, че основният им опонент се е провалил и ще извадят самогона. В Америка също ще се зарадват, че основният им конкурент се е провалил и ще извадят уискито. Японците веднага ще хукнат към Курилските острови, китайците - към Сибир, мексиканците - към Дисниленд, иранците...

- Стига! - прекъснах го почти разплакан.

- Извънземните, чудещи се да осъществят ли най-сетне контакт...

- Вие ми отворихте очите!

- Тогава разпишете се, че са ви отворени очите. Отчетност, какво да се прави...

Драснах развълнуван подпис и се прибрах тихичко.