Реформата във ВиК сектора и либерализацията на пазара на електроенергия ще доведат до промени в начина, по който се подпомагат бедните. Част от тях идват след препоръки от Световната банка и както обикновено не е много ясно откъде ще дойдат парите.



Какво се предлага сега?



Социално слабите българи ще имат право на до 1.5 кубика безплатна вода на месец. Те ще получат и безплатен водомер, в случай че нямат. Всеки кубик допълнително ще бъде заплащан по 1 лев. А разликата в цената може да се покрива от бюджета или чрез специален фонд. Той ще се пълни от нова такса "солидарност" в размер на 10 ст. за всеки кубик вода, която ще се плаща от всички потребители. В момента в някои области на страната кубик вода надхвърля три лева, а в София миналата година цената за кубик мина два лева.

С новата такса "солидарност" цената ще се промени и българите ще плащат повече. Колко точно са бедните българи, които се нуждаят от подобен род подпомагане, ще определя Агенцията за социално подпомагане. "Преди това обаче ще дефинираме понятието уязвими потребители и ще изработим механизъм за тяхното подпомагане", обясни неотдавна регионалният министър Николай Нанков. По неговите сметки



ще са нужни около 40 млн. лв. на година



Те могат да дойдат от бюджета или от специален ВиК фонд, който се препоръчва от Световната банка. Идеята е чрез такса "солидарност" във фонда да се натрупат достатъчно пари, с които държавата ще се опита да попълни част от дефицита от 8 млрд. лв., нужни за справяне със загубите на вода и проблемите със снабдяването, от които страдат градове като Добрич и Разград например. В двата града загубите на вода минават 80%. Въвеждането на таксата и създаването на фонда са част от новия тарифен модел, който ще залегне в стратегията за водния сектор.

Предстои от регионалното министерство да публикуват и изцяло нов Закон за ВиК. В него ще има и други съществени промени - като например петкратното увеличение на глобите за хората, които крадат вода. Справка на "Софийска вода" показва, че само 3% от жителите на столичния квартал "Филиповци" плащат това, което са потребили. А според различни информации в тази част на града се харчат около 40 хиляди кубика вода на месец. Затова и според новия ВиК закон



хората, които не плащат, ще бъдат изключвани от мрежата



Възможно е дори операторът да отреже цели квартали, ако се окаже, че неплащането е масов спорт. Подобно допускане направи зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова, макар до момента такъв краен ход да не се е предприемал.

Мерки за бедните се предвиждат и по отношение на тока. Но с уговорката, че те ще важат в условия на либерализиран пазар, т.е. нуждаещите се ще се наложи да почакат, тъй като свободният пазар на ток все още е утопия. Иначе в последните години се появиха различни предложения, отново "вдъхновени" от Световната банка. Идеята бе възрастните с пенсия под 300 лв., тежко болни хора и социално слаби българи да плащат с близо 1/3 по-ниски цени на тока до 100 киловатчаса на месец, ако живеят в сгради с парно, и до 150 киловатчаса, ако се отопляват изцяло на ток. Ако консумацията им надвиши тези нива, те ще плащат по редовните цени.

За вариантите за енергийното подпомагане също се говори от няколко години, но до момента нито един от тях не е реалност. Причината е, че преди това трябва да се разработи напълно моделът за либерализация на пазара и да се направят поредните поправки в Закона за енергетиката. Част от тях вече са в ход и предвиждат на борсата да излязат повече търговци, което ще доведе до по-голяма конкуренция. Това ще понижи цените и ще направи излизането на свободен пазар по-примамливо, отколкото е в момента. Сега заради "сигурните" регулирани цени почти никой не се интересува от пазарните стойности на тока. През 2016 г. например



едва 1000 души са избрали свободния пазар на ток.



Дали броят им се е променил през м.г. и колко от тях са се върнали обратно на регулирания пазар, не е ясно.

Всъщност по-голямата част от произвеждания ток в България се предлага на либерализирания пазар, където цената се определя от търсенето. Около 54% от тока се търгува по този начин, докато 46% е делът на енергията за регулирания пазар. А вариантът да си купуват ток на пазарни цени е най-изгоден за средните и големите фирми, които имат голямо потребление. Всъщност, ако се съди по коментарите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова,



пълното освобождаване на пазара би отнело около 5 години



Малка подробност е, че това всъщност отдавна трябваше да се е случило и всеки вече би трябвало сам да избира кой да го снабдява с ток на конкурентни цени и смяната на доставчика да става в рамките на 24 часа.

При евтиния ток за бедните отново не е ясно кой ще плати разликата в цената. Най-вероятно това ще стане чрез т.нар. фонд "Сигурност", в който отчисления правят всички производители на ток - независимо дали са частни или държавни. Всеки месец те внасят в него по 5% от приходите си. А колко души реално се нуждаят от подкрепа? "Обхватът на получаващите енергийно подпомагане се разширява от сегашните 256 хил. домакинства на 500 хиляди домакинства, или общо 1.1 млн. души, което е 14% от населението на страната", обясни преди около две години ресорният министър Теменужка Петкова. Целта е амбициозна, но едва ли скоро ще бъде реализирана. И по организационни, и по финансови причини.





КАК СЕ ФОРМИРА ЦЕНАТА НА ВОДАТА

Новият ВиК закон предвижда цената на водата да се формира по изцяло нов начин. В момента тя включва трите компонента - водоснабдяване, отвеждане и пречистване. Всеки един компонент отчита разходите, които ВиК операторът прави за територията, на която работи. "Обмисляме да се отдели фиксирана компонента в цената на водата. Тя няма да зависи от изразходваното количество вода, а от това дали потребителят ползва ВиК системата или не. Причината да предложим тази мярка е, че има населени места с голяма амплитуда на натоварване, която зависи от сезона - например курортните селища", обясни неотдавна Малина Крумова пред "Медиапул". Самите ВиК дружества внасят своите заявления за нови цени всяка година, като разчетът се прави веднъж на пет години с бизнес плана на всеки отделен оператор. Затова и не е ясно как новата методика ще се отрази на цените, в които се залагат пари за ремонти, инвестиции и др. за всяка една отделна година.