Не е вярно, че асфалт не се яде, както твърдеше преди 7 години бившият лидер на БСП и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев. Премиерът Бойко Борисов много пъти го е подигравал за думите му, но скоро ще го опровергае официално с помощта на главния прокурор Сотир Цацаров и медийния бос Делян Пеевски. Заради тези трима герои България рискува да загуби милиарди евро от следващия 7-годишен бюджет на ЕС (2021-2027 г.), на които разчита тъй много за изграждане на автомобилни и жп магистрали, както и за сближаване на жизненото си равнище със средното в Европа.



Сбъдват се кошмарите



на всички правителства, управлявали от началото на еврочленството ни досега. Загубата на 220 млн. евро през 2008 г. по време на управлението на тройната коалиция начело със Сергей Станишев заради злоупотреба с еврофондове и липса на контрол и наказания трябваше да служи като предупреждение, че не е достатъчно да си беден, за да разчиташ на европейска помощ. България така и не разбра, че с безкрайното й наблюдение като корумпирана на високо равнище и проядена от организирана престъпност и беззаконие си е резервирала място сред държавите, които първи ще пострадат при въвеждането на допълнителни критерии за разпределяне на кохезионни и структурни фондове. Беше въпрос на време и на стечение на обстоятелства, за да измислят богатите западни донори механизъм за ограничаване на достъпа на Източна Европа до техните пари. Финансовата криза и напускането на Великобритания (заедно с голямата й вноска в бюджета на ЕС) ги импулсира да мислят по-динамично и резултатът вече е изкристализирал в предложението на Еврокомисията за следващата многогодишна финансова рамка. Конфузното предаване на щафетата на комисар по бюджета на ЕС от българката Кристалина Георгиева на германеца Гюнтер Йотингер (поради нелепа оставка) бе неразбран сигнал за ветерана сред премиерите в ЕС Бойко Борисов, че замазването на картината в България ще е до момента,



когато започнат да се делят новите пари



Гюнтер Йотингер, който в качеството си на независим комисар няма как да не мисли за интересите на най-големия нетен вносител в бюджета на ЕС - Германия, представи пред Европарламента философията на новия 7-годишен бюджет, която допуска въвеждането на нови критерии. Сред тях могат да бъдат състоянието на съдебната система, борбата с корупцията, функциониращата демокрация и свободата на медиите, отношението към мигрантите, младежката безработица и пр. Ясно се вижда, че интересите на ЕС се разделят на две: от едната страна са нетните вносители от Запада, на които не им се дават допълнителни пари след излизането на Великобритания; от другата страна са нетните бенефициенти от Изтока, на които по оправдан начин трябва да се орежат апетитите. В момента Западът има най-големи главоболия с Вишеградската четворка - особено с Полша и Унгария - и им търси слабото място, за да ги накаже за вироглавие. Авторитарните власти в двете страни дават достатъчно основания да бъдат критикувани заради натиск над съдебните системи, задушаване на независимите медии, отказ да приемат бежанци и пр. Тъй като няма как да се предложи бюджет с ограничителни мерки за определени държави, въвеждането на нови общи критерии може да удари и страни като България, която в момента се е снишила и не създава главоболия в Брюксел.



Дипломацията на целувките,



на която Борисов разчита в Брюксел, само прикрива зад розова мъгла задаващите се проблеми. Целувките са краткотрайна инвестиция, защото споменът за тях ще си отиде заедно с нацелувания председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, чийто мандат изтича догодина. Той няма да изпълнява дългосрочния бюджет и нещо, което е по-лошо - може въобще да не успее да го прокара и да го остави за следващата Еврокомисия и следващия Европарламент. Времето е малко, а работата още не е напреднала. Високопоставен сътрудник на бюджетните среди в ЕК обясни на "Сега" в какво се състои рискът: "Засилващият се национализъм може да излъчи в следващия Европарламент депутати с твърди позиции срещу европейската щедрост. Не се знае и каква Комисия на ЕС ще бъде сформирана, но тя ще бъде принудена да се съобразява с новите настроения. Тогава със сигурност ще бъдат въведени допълнителни критерии, които няма да зарадват Източна Европа".

Досега разпределението на средствата от Кохезионния фонд, който е предназначен за сближаване на жизнените равнища в ЕС, се основаваше на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Като най-бедна държава в ЕС България бе "привилегирован" кандидат за еврофинансиране. От този показател се възползваха и другите държави в Източна Европа, защото като цяло този регион бе по-изостанал от западната част на съюза. Кризата обаче удари жизненото равнище и на запад и намали дистанцията между двете части на Европа. Сближаването започна да става надолу, а не нагоре, което охлади съчувствието на по-богатите към по-бедните. Добави се и раздразнение от сорта: защо да сме солидарни с техните проблеми, щом те не са солидарни с нашите - например не искат да намалят бремето ни с мигрантите и отказват определените им квоти.



Какво се задава



пролича от доклада на българския евродепутат от ГЕРБ Андрей Новаков, разгледан веднага след доклада на Еврокомисията. Той се отнасяше до политиката на сближаване в сферата на транспорта, или накратко - за асфалта наш насущний. Той изнесе следните данни: "81 млрд. евро, или почти една трета (31%) от общия размер на подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), бяха заделени за инвестиции в транспорт през периода 2007-2013 г. От тази сума над 2/3 (69%) бяха за най-новите членове (държавите от ЕС-12, около 55,6 млрд. евро), където нуждата от инвестиции в транспорта е най-голяма. Това означава, че от 309 оперативни програми, договорени с Европейската комисия (ЕФРР и КФ), 238 включваха подкрепа за транспортния сектор. По-голямата част от тях бяха изпълнявани на национално равнище (представляващи 67% от общото разпределение на средства)". Като положителни примери Новаков изтъкна завършването на магистрала "Тракия", софийското метро и модернизацията на жп линията София-Пловдив. "Инвестициите в транспортна инфраструктура са сред най-осезаемите постижения на политиката на сближаване", заяви той, като посочи, че всеки европейски гражданин е "получил" от бюджета на ЕС по 47 евро за подобряване на транспорта. За текущия в момента програмен период 2014-2020 г. европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове предвиждат общо 70 млрд. евро за транспортни проекти, от които 35.6 млрд. евро са за транспорт по Кохезионния фонд и 34.5 млрд. евро за транспорт по Европейския фонд за регионално развитие.

Вижда се, че



тенденцията надолу вече се прилага



и няма как да се спре преди следващия програмен период. Вероятно мнозина са забелязали, че напоследък Борисов е изоставил любимата си тема за магистралите и ако споменава някакви пътища, има предвид свързването на страните от Западните Балкани с ЕС. Неговият пратеник в Брюксел Андрей Новаков не посмя да лобира за нещо повече, а само отбеляза: "Изправени сме пред спешната необходимост да подпомогнем икономиката и заетостта в нашите гранични региони". С европейска помощ ще направим връзките със съседните държави, а навътре май ще разчитаме повече на себе си. По данни в неговия доклад Еврокомисията прогнозира, че до 2020 г. около 500 милиарда евро ще бъдат необходими за приключване само на трансевропейската мрежа, а от тази сума около половината ще е необходима за преодоляване на основните участъци с ограничен капацитет. Разликата между наличните 70 млрд. и необходимите 500 млрд. е твърде голяма. Прогнозата до 2030 г., която включва и следващия седемгодишен бюджетен период, е направо отчайваща, защото изчислява нуждите за инвестиции в транспорта на 1500 млрд. евро.

Откъде толкова пари? Няма съмнение, че предстои яко затягане на коланите, което ще засегне и България заради разпасалите се шишковци. От българите зависи дали ще се отърват навреме от тях, или ще ги оставят да им изядат и последния асфалт.