Проект за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) с цел да бъдат "преодолени практиките на тенденциозно и неоснователно обжалване", са внесли тези дни председателят на правната комисия Данаил Кирилов и още 7 негови колеги от ГЕРБ. Така най-сетне управляващите правят опит да изпълнят старо обещание - да сложат край на порочното спъване на търгове за важни проекти от фирми, включително от кухи фирми и подставени лица.

"В част от жалбите или от изхода на производството пред Комисията за защита на конкуренцията е видно, че единственият резултат, който се постига, е значително забавяне във времето на провеждането на процедурите и възлагането на поръчките. Това води до увреждане на интересите на възложителя и до проблеми с усвояването на средства от еврофондовете", се посочва в мотивите към законопроекта.

Затова депутатите предлагат да се въведе отговорност за причинени вреди, когато някой злоупотреби с правото на обжалване. Предвижда се още всеки, който оспорва тръжна процедура, да се обоснове и да докаже, че е "заинтересовано лице". Целта е да се преодолее практиката да се подават бланкетни жалби, в които най-общо се твърди, че има несъответствие с изискванията на възложителя. Освен това в жалбата трябва да има конкретни доказателства, когато се претендира за засегнат интерес от участие и спечелване на поръчката.

Съществена промяна е нова разпоредба, според която процедурата ще спира едва след образуване на производството пред КЗК. Така се преодоляват нередовните жалби, при които провеждането на обществени поръчки спира принудително за около 15-20 дни, докато евентуално КЗК образува производство. Тази практика засяга около една трета от всички подавани жалби.

Изрично се уточнява и от кога започва да тече срокът за обжалване, нещо което до момента е било неясно и е създавало проблеми в практиката. А за да се ускори производството, съобщения и призовки вече ще се връчват само на електронен адрес и факс.

В същото време финансовият министър Владислав Горанов в отговор на депутатско питане наскоро заявява, че според статистиката за периода от 2010 г. до 2017 г. процентът на обжалваните процедури не е висок. Съотношението на допуснатите от Комисията за защита на конкуренцията жалби спрямо общия брой годишно обявени процедури се движи в границите между 5 и 15 на сто. Процентът на жалбите, които изобщо не са били гледани от КЗК, защото са били нередовни, е доста по-висок.

През 2016 г. бе приет нов Закон за обществените поръчки, съобразен с европейската директива. Въпреки това и тези разпоредби се оказаха недостатъчни да пресекат необоснованите и користни обжалвания.

"От влизането в сила на новия ЗОП досега процентът на обжалваните обществени поръчки е намалял до 8%. Реалният брой на засегнатите от обжалване поръчки е още по-малък, тъй като 30% от жалбите са нередовни и изобщо не стигат до разглеждане пред КЗК, а в част от случаите една поръчка се обжалва повече от веднъж на различни етапи от провеждането й", твърди министърът на финансите.



ЧЕРНО НА БЯЛО

По данни от Регистъра на обществените поръчки и регистъра на Комисията за защита на конкуренцията, в периода от влизане в сила на новия ЗОП до 31 декември 2017 г. общият брой процедури, по които е образувано производство по обжалване пред КЗК, е 720, като най-голям е делът на процедурите с прогнозна стойност над 5 млн. лв. - те са 17% от всички поръчки, обявени на такава стойност.