"За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят с оживени, развълнувани лица. С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, но знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че до голяма степен наградите са въображаеми. Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица."



(Джордж Оруел, "1984")









Мощна коалиция срещу опита да се ограничи рекламата и продажбата на лотарийните билети и хазартните игри обедини Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с председател Кирил Домусчиев, Българският футболен съюз (БФС) и футболни отбори в страната. В поредица от позиции те твърдят, че законодателните промени на вицепремиера Валери Симеонов, които получиха принципна подкрепа от ГЕРБ и БСП, ще доведат от намаляване на работни места и до "убийство на спорта в България". От КРИБ нарекоха промените в Закона за хазарта "популизъм" и "законодателен волунтаризъм". Една от най-големите лотарийни игри започна и национална подписка срещу готвените промени. "Лотарията накара хората отново да мечтаят. Сега ние мечтаем политиците да ни отнемат и това", се казва в кратко видео, което анонсира подписката в интернет.

По думите на вицепремиера Валери Симеонов, чиято партия е вносител на промените, позицията на КРИБ показва, че е "организация на изключително богатите хора, които са изцяло откъснати от нацията, от обществото". "Единственото, за което работят, е за интересите на техните членове. Това мога да кажа", заяви пред в. "Сега" лидерът на НФСБ. Той не се ангажира с прогноза дали след публичния натиск ГЕРБ и БСП няма да оттеглят подкрепата си за пакета от законодателни промени на неговата партия.

Проектът, който предлага промени в Закона за хазарта и Закона за радиото и телевизията, предвижда "меки" мерки като ограничаване на продажбата и рекламата на талони за търкане, а сред тях и спиране на обявяването на печелившите. Спира се и продажбата на билети, фишове, талони и изплащането на печалби от хазартни игри в магазини, лавки и други обекти без лиценз от Държавната комисия по хазарта. Не се предвижда обаче промяна в данъчното облагане на хазарта.

От КРИБ възразяват, че предложените промени се внасят в парламента без публично обсъждане. "За пореден път се предлагат законодателни промени без обществено обсъждане и оценка на това как тяхното приемане ще се отрази на фиска", посочват от работодателската организация, където членуват и най-големите компании в хазартния бизнес. КРИБ заявява "готовността си да защити българската индустрия и представлявания от нас бизнес от 900 хиляди заети като цяло, от които 177 хиляди заети пряко или косвено в игралния сектор, от законодателен волунтаризъм, воден от популизъм, предизборни нагласи и неясни интереси". Според тях "компаниите, които организират лотарийните игри, са едни от най-крупните данъкоплатци в страната и ограничаването на тяхната дейност ще доведе до сериозни загуби за държавния бюджет, а оттам и за обществото, които се измерват в десетки и стотици милиони годишно".

"Много тъжно е да видиш българския бизнес да застава зад пазар, който не създава добавена стойност, а даже унищожава. Защото зависимият човек е 2-3 пъти по-неефективен работник", коментира пред в. "Сега" Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. "Видим е броят на работещите в хазартните оператори и те не бива да се смесват с местата в хотелите и казината. Работните места в пощите, бакалиите, супермаркетите и т.н. не са работните места на лотарията и цифровите игри. И до 2012 г. ги е имало. Все едно в магазините за храна да пуснеш хероин и да кажеш, че това са работни места на хероиновия бизнес. Вероятно хероинът ще добави 2-3% оборот на магазините, но на каква цена?!", добави Безлов.

КРИБ сравнява и колко данъци са платили хазартните оператори през 2012 г. и колко миналата година - 20 срещу 200 млн.лв. За КРИБ това е доказателство как чрез рекламата легалните оператори са надделяли над нелегалните. Действителният размер на данъците за 2017 г. е 177 млн. лв. и е платен върху 3 милиарда лв. приходи. Това е в резултат на данъчните облекчения за хазарта, въведени през 2012 г.

Становището на работодателската организация беше подгрято ден по-рано и от БФС. "Не съсипвайте едни от малкото икономически субекти, които генерират устойчиви и солидни приходи в държавния бюджет и заедно с това реално подпомагат спорта и българския футбол, който така или иначе няма достъп до бюджетни средства и през годините се е справял със собствени ресурси." А от ПФК "Левски" стигнаха още по-далеч, като видяха опит да се убие спорта в България. "Имайки предвид, че само много малка част от приходите на професионалните футболни клубове идва от разпределението на продадени телевизионни права, ние виждаме в ограничаването на рекламирането на дейности, традиционно асоциирани със спорта, сериозна заплаха за дейността и съществуването не само на професионалния футбол, но и на спорта като цяло. Нека не убиваме спорта в България", пише в позицията на синия клуб.

Тихомир Безлов подчерта, че никъде в нормалните държави не е позволена рекламата на зависимости. И даде пример с ограниченията в рекламата на тютюневите изделия и спиртните напитки. Той очерта и друг проблем - това, че в българския случай телевизиите са част от хазартния бизнес. Срещу промените в закона в отворено писмо до премиера се обявиха и от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.