Медбрат забавлява шофьори и минувачи. Папагалът му събира хонорарите с пиратски крясъци: "Пиастри, пиастри, пиастри!" |
В следващия момент от сградата изскочиха десетина медицински сестри. Част от тях плонжираха върху стъклата на автомобила ми и захванаха да ги пръскат със спринцовки и да ги търкат с памуци. Другите бързо изпуснаха въздуха от гумите и после започнаха да ги помпат с кислород от очукани бутилки. До шофьорската врата приближи тежко натоварена с поднос с разни джунджурии старша сестра и ми направи знак да смъкна стъклото. Подчиних се.
- Вестници, списания, ароматизатори, семки занимавки, моля! - подвикна настойчиво тя.
- Боже, какво става?! - реагирах адекватно. - Добре ли сте, сестро?!
- Спокойно, пазете си нервите! - парира ме тя. - Ние просто си изкарваме заплатите! От февруари не са ни ги плащали!
- А да замеряте с яйца заместник-министри пари имате! - заядох се, но тя блесна с очи и веднага смених тона - Тогава бийте инжекции, мерете кръвно, такива неща правете, нали сте медицински сестри!
- От инжекции и мерене на кръвно сме на този хал! - тя пак извиси глас - Ароматизатори, семки занимавки!
- Обаче да миете стъкла?! - надвиках я.
Тя направо ме прониза с очи и ми каза, че ако предпочитам, има и инжекции, катетри, клизми, подлоги.
- Ей сега ще ти направя една клизма тук, край тротоара, и ще се почувстваш като новородено!
След тези думи на старшата се свих на седалката и се опитах да вдигна прозореца. Тя спря стъклото с показалец:
- Ти май се уплаши! Какво да те правя, като търсиш под вола теле! Няма срамен труд!
- Ама вашите колежки мият стъклата на колата ми!
- Лошо ли е?
- И ми бърникат гумите! - подадох глава през прозореца и се опитах да бъда страшен - Сестри, моля ви, оставете гумите на колата ми, нямате ли си друга работа!
Клечащите наоколо сестри ми хвърлиха по един неприятен поглед и продължиха да действат с медицинския си газ.
- Я не така с персонала! - намръщи се старшата сестра. - Да не мислиш, че ни е леко!
- Не ви е леко - съгласих се всеотдайно, - ама и на настиналите граждани не ни е леко да ни скачате по колите!
- Такова е положението! - сви бели рамене тя. - По половин ден бием инжекции и мерим кръвно, а по половин ден дебнем на улицата минаващите коли!
- И хората дебнете! - добавих гадно и посочих няколко сестри, които завиха иззад ъгъла, пеейки "Зеленчуци който не яде..." и протягаха очукани тенекиени тасчета към минувачите.
- Конкуренцията от психодиспансера! - изсъска старшата. - Ламтят за нашата улица, понеже има повече минувачи! Ама пък при тях има повече пациенти, не им ли стигат!
Тя подвикна нещо бойко на латински и нейните сестри зарязаха гумите ми, скупчиха се край шефката си. Използвах това и - леко, леко, без много газ - се оттеглих. Зад мен сестрите закрещяха - може би си поделяха територии, може би ме ругаеха, че не им платих за измитите стъкла. Както и да е, и в двата случая за нищо на света не бих се върнал в тази болница, още повече че настинката като по чудо ми бе минала.